Господаря Ли си плю на петите без да изпуска нефритената кутийка, а аз скочих от гроба на Припадащата дева и го последвах. Войнството на Прародителката се втурна подир нас, което дойде като дар от Небесата за Ван Мъдорезеца. Измъкна се иззад храсталаците заедно с хората си и започнаха да крадат всичко, де що видят. Суматохата прерасна в пълен хаос. В същото време и бурята най-сетне се разрази, небето се изпълни със светкавици, а гръмотевиците се смесиха със звъна на барабаните на магьосниците и с вайканията на жертвите. Последва и проливен дъжд, който се оказа много по-добро прикритие от тамянените облаци. Успяхме да избягаме с лекота и се приютихме в нашето скривалище, естествена пещера на брега на реката. Там се съблякохме и започнахме да сушим дрехите си. Ли Као отвори кутийката и ми я подаде.
В нея се намираше най-великолепният женшенов корен, който бях виждал през живота си. Прародителката не случайно го беше включила в списъка на най-ценните си притежания. Уханието на корена бе толкова силно, че главата ми се замая.
— Воле, това е наистина нещо изключително, но Коренът на силата по нищо не прилича на Великия корен, описан ни от Окълцания Хо — рече Господаря Ли. — Хо се съмняваше дали въпросният корен е женшенов и дано този да ни свърши работа.
Не мога да опиша радостта, изпълнила сърцето мм след като реших, че вече сме спасили децата. Не след дълго дъждът спря, облаците се разсеяха и ние се отправихме на път през гъстата мъгла. На входа на гробищата ни чакаше Окълвания Хо. Очите му светеха така, както в момента, когато бе видял Сияйната звезда да преминава през вратата. Тръгнахме покрай гробовете. Когато наближихме мавзолея на Прародителката чухме шума на лопати.
— Хо, подозирам, че някои от тези негодници, които Мъдорезеца Ван мобилизира, са намислили да ограбят гроба на дъщеря ти — каза замислено Господаря Ли. — Имаш ли някакви възражения ковчегът и да бъде ограбен?
— Ни най-малко — отвърна Окълвания Хо. — Любимата ми съпруга и седемте и дебели сестри поставиха в него някои доста скъпи украшения. Съмнявам се дали скъпата ми дъщеря заслужава да ги вземе със себе си.
Под благовидната външност на Хо се криеше железен характер. Чухме как лопатите достигнаха повърхността на ковчега. След това някой махна капака му.
— Това ще свърши ли работа? — попита един глас, който ми се стори познат.
Настъпи кратко мълчание и след това друг един глас, също познат, отговори.
— Екстра работа.
Мъглата се бе разсеяла, така че успях да видя как в лунната светлина проблесна острието на нож.
— Ти използвай ножа — каза първият глас. — Мен ме е страх от трупове.
— Хо, не бива да им позволяваме да осквернят тялото на дъщеря ти — прошепнах аз.
— Коси и нокти — отвърна ми тихо той.
— Какво?
— Коси и нокти — рече тихо Господаря Ли. — Това е много стар обичай. Осквернителите на гробове изрязват коси и нокти от телата на знатни дами и след това ги продават скъпо на изтъкнати куртизанки. Те ги представят за свои и ги подаряват на богатите си любовници като знак за вярност. Любовникът е поласкан от това, че любимата му но този начин му предоставя пълна власт над себе си — всяка вещица може да използва косите и ноктите, за да причини смъртта на дарителката им. Естествено, любовникът отвръща на този жест, като дарява на куртизанката много скъпи подаръци. По този начин немалко покойни красавици и след смъртта си са довеждали някога до просешка тояга. Доста интересна форма на безсмъртие — коментира Господаря Ли.
Осквернителите вече сипваха пръстта обратно в гроба, за да прикрият деянието си. Надникнах иззад храсталаците и очите ми почти изскочиха от удивление.
— Кой изхвърля пръстта така сръчно, че тя образува спретната купчинка от другата страна на гроба? — изръмжа Лихваря Фан.
— Ще отговоря на въпроса ти, уважаеми колега — изсъска Мърлявия Ма. — Бих те посъветвал да се изпикаеш на земята и след това да погледнеш отражението си в локвата.
Ли Као също надникна и присви очи, когато забеляза благочестивата двойка.
— Странна работа — рече замислено. — Може би така е отредила съдбата. Лихваря Фан не е от хората, които биха написали в архивите си всичко, което знаят. Как изглеждам?
— В какъв смисъл? — попитах глупаво.
— Лакът държи ли?
Огледах го по-внимателно и потреперах. Лакът се бе напукал и Ли Као приличаше на труп, гниещ вече шести месец.
— Видът ти е ужасяващ — прошепнах.
— Внимавай с тази лопата! — изписка Мърлявия Ма и отскочи уплашено назад. — Насмалко да заровиш и сянката ми в гроба.