— Тогава защо не постъпиш благоразумно и не завържеш сянката си за тялото си? — изръмжа недоволно Лихваря Фан.
— Прекрасно. Суеверията могат да бъдат много полезно нещо — рече щастливо Господаря Ли.
Ли Као се измъкна иззад храстите и из мъглата започна да плава лакиран лохан.
— Уууууууу! — започна да стене страховитият призрак.
Мърлявия Ма припадна и тупна върху капака на ковчега. Лихваря Фан се свлече на колене и закри очите си с ръце. В нощната тишина се разнесе зловещ кух глас със силен тибетски акцент.
— Аз съм Цзо Джед Чону. Господарят на женшена. Кой се осмелява да краде моя Корен на силата?
— Призрако, пощади ме! — проплака Лихваря Фан. — Знаех, че Прародителката притежава такъв корен. Кълна ти се обаче, че не ми е известно къде е скрит.
— Не за малкия корен ми е думата — изрева Господарят на женшена. — За Великия корен ти говоря.
— О, призрако, в цял Китай съществува един единствен Велик корен на силата. Един клет дребен търговец като мен не би посмял дори да го докосне! — проплака Фан.
— У кого е коренът ми? Къде е скрит?
— Не-смея да кажа — завайка се Фан.
Цзо Джед Чону обърна отвратителното си лице към Небесата и започна да протяга ръка към Фан, за да го порази с мълния.
— У княз Чин е! — разпищя се Лихваря Фан. — Крие го в лабиринта си!
Отвратителният лохан се замисли близо минута. След това щракна с пръсти.
Мърлявия Ма само се бе престорил на припаднал. Скочи от ковчега и изпревари Лихваря Фан с двадесет крачки, докато тичаха към мъглата. Ли Као отправи замислен поглед към гроба, а след това коленичи и се присегна към нещо. Изправи се, държейки някаква вещ в ръка, огледа я на лунната светлина и след това я подаде на Окълвания Хо. Той извика от удоволствие. Бе къс от глинена плочка, покрита с древни йероглифи, също като тези, които Хо бе започнал да разчита преди шестнадесет години. Това парче обаче бе толкова голямо, че вероятно съдържаше цели завършени текстове.
В далечината се чуваха виковете на жена му и седемте й дебели сестри, които се бяха присъединили към Прародителката.
— Отрежете им главите! — крещяха. Хо се бе замислил какво ще му е необходимо, за да постигне пълно щастие.
— Ли Као, ти докато се разхождаше из имението откри ли и някъде другаде стари изоставени кладенци? — понита той обнадеждено.
— Бих те посъветвал да използваш брадва — отвърна Господаря Ли.
— Брадва. Всъщност да, прав си.
Отново се запътихме към стената до стария кладенец. Ли Као изкрещя като кукумявки и едно куче му отвърна с три излайвания и виене. На мястото на вратата сега имаше парче плат с изкусно изрисувана зидария. Сбогувахме се с Окълвания Хо, като аз се просълзих, а Ли Као се покатери на гърба ми. Отместих парчето плат и се затичах по празния коридор. Докато се изкачвах по една въжена стълба на стената, хвърлих поглед към Окълвания Хо. В едната си ръка държеше скъпоценната глинена плочка, а с другата размахваше въображаема брадва.
— Клъц, клъц! — тананикаше той щастливо. Клъц, клъц, клъц, клъц!
Мъглата го погълна и аз се оказах от другата страна на стената при Мъдорезеца Ван и неговата шайка негодяи. Казаха, че от двадесет години не се били радвали на такъв хубав обир н поканиха Господаря Ли да им стане главатар. Чакаше ни обаче друга работа. Понесох се със скоростта ни вятъра към село Ку Фу, докато Господаря Ли, покачен на гърба ми, стискаше скъпоценния корен.
11.
Ще ти разкажа приказка
Бе ранен следобед и в слънчевите лъчи, проникващи в манастира танцуваха прашинки. Чуваше се единствено чуруликането на птички н как Ли Као и абатът приготвят наслойката. Децата не бяха помръднали дори и клепачите си по време на нашето отсъствие и монасите не бяха успели да им помогнат с нищо. Единствено от време на време ги бяха къпали и на определени интервали изменяха позите им, Все още се чудех на това как се бяха запазили някакви признаци на живот в малките бледи телца. Родителите бяха толкова тихи, колкото и децата.
Върху една алхимическа печка бълбукаше колба с подсладена вода, в която Господаря Ли бе поставил Корена на силата Водата започна да придобива оранжев цвят, а женшеновият корен стана меднооранжев и полупрозрачен като кехлибар. Господаря Ли премести корена в друга стъкленица, пълна със слабо оризово вино. Абатът затопли течността и когато и тя започна да бълбука. Господаря Ли я подмени с оранжевата течност от първата стъкленица. Изчака да изври, докато едва покриваше корена. Течността придоби жълто-оранжев цвят. Господаря Ли запечата стъкленицата и я постави в съд с вряла вода. Течността и самият корен станаха отначало чернооранжеви, а след малко почерняха напълно. Когато остана съвсем малко вода. Господаря Ли извади стъкленицата и я разпечата. Цялото помещение се изпълни с необикновено силен и свеж аромат на планински билки след дъжд.