Невежият ми ум най-сетне започна да работи в синхрон с този на Ли Као.
— Ключът към лабиринта е Ключовия заек, а ключът към Ключовия заек е неговата съпруга — каза Господаря Ли, след като си тръгнахме. — И аз бих се справил с тази задача, ако бях само на деветдесет години, но май ще се наложи с Лотосовия облак да се заемеш ти. Можеш да се утешиш с мисълта, че най-скъпо струващата жена на света по всяка вероятност е и най-красивата.
— Ще изпълня дълга си, Господарю Ли — отвърнах доблестно.
— Вярвам ти. Ето що, Воле, ти няма да впечатлиш кой знае колко един ходещ сандък, изпълнен с ненаситна алчност, ако използваш единствено остатъците от жълтиците на Скъперника Шен. Ще трябва да се сдобием с цяло състояние.
13.
За изкуството да се готви бодливо прасе
Ли Као ме поведе към митницата и след малко откри това, което търсеше. Всичко, което влизаше или излизаше от пристанището на Чин, биваше облагано с огромни данъци. В момента един изключително дебел търговец плащаше данък за износ, горе-долу колкото откупа за пленен император. Малка армия от телохранители — доста рядка гледка за града — бе заела позиции около четири правоъгълни дървени сандъка. Тъй като до отпътуването на кораба му оставаха няколко часа, търговецът реши да хапне някаква лека закуска.
— Воле, проследи този човек и после се върни, за да ми разкажеш какво яде — каза Господаря Ли.
— Какво яде ли?
— Да, какво яде.
Бях развълнуван, когато се завърнах.
— Господарю Ли, знам, че няма да ми повярваш, но този търговец първо погълна четири големи супника със супа от пиперки и тестени хапки, после изяде три паници с яхния от миди, паница туршия, две паници задушени охлюви, три чинии с раци с меки черупки, две чинни подсладени меса, десет медени корабийки и един пъпеш. Собственикът на заведението попита дали уважаваният гост би желал да опита шест или седем купички захаросани праскови в гъст сироп, но търговецът му обясни, че пази диета, и затова ще се задоволи единствено с кана зелен чай, ароматизиран с шишарки.
— Къде е сега?
— Сега се е подложил на парна баня и масаж, докато двама келнери от ресторанта имат готовност да го прочистят със стомашна помпа.
— Превъзходно — отвърна щастливо Господаря Ли. — А сега, Воле, ще трябва да открием най-безскрупулния алхимик в града и да закупим от него буркан с Еликсира на осемдесетте най-отвратителни вони, а сетне да купим и един ковчег.
Когато търговецът се измъкна от салона за масаж, стана свидетел на покъртителна гледка. Бях се облегнал върху капака на ковчега и плачех, докато Ли Као се вайкаше и си скубеше косите.
— Тежко ми! — виках сърцераздирателно.
— Съпругата на любимия ми правнук е мъртва! — стенеше Господаря Ли.
— Кажи нещо, мила моя! — изплаках, удряйки по капака.
— Десет милиона проклятия да се стоварят върху главата на готвача, който ме подлъга да поднеса бодливо прасе на сватбената церемония на правнука си! — изпищя Господаря Ли.
Търговецът веднага се лепна за него.
— Добре ли ви чух? Бодливо прасе ли казахте?
— Бодливо прасе — потвърди през сълзи Господаря Ли.
— Но, уважаеми господине, нима вие не знаехте, че месото на бодливото прасе може да бъде смъртоносно, ако не е приготвено както трябва?
Ли Као се престори на обиден.
— Нима ме смятате за глупак? — сопна се той. — Лично аз наблюдавах приготовлението и всичко беше изпълнено в съответствие с инструкциите на Ли Цен Ин.
— Разбирам — възкликна търговецът. — Великият Ли Цен Ин, авторът на книгата „Как да се готви бодливо прасе“.
— Нима мислиш, глупако, че не съм следвал инструкциите му? — изкрещя Господаря Ли.
Очите на търговеца овлажняха, а от устата му потекоха лиги.
— Свежо месо от младо животно ли беше? — прошепна тон.
— По-младо от една година и уловено предния ден. Огромният корем на търговеца потрепери.
— От Юшан ли беше? — продължи да разпитва той.
— От самата река — изплака Господаря Ли.
Това вече бе твърде много за търговеца. Отиде до телохранителите си, развърза една голяма торба, извади оттам един маринован шаран, шумно го изяде и се върна при нас.