— А пюрето? Едногодишно ли беше?
— Точно на една година — отвърна Господаря Ли.
— Бе направено от най-хубави жълти бобови зърна.
— Сигурен ли сте, че всички черни и кафяви зърна са били отстранени? Знаете, че и най-малкото недоглеждане в този смисъл може да бъде фатално.
— Всички черни н кафяви зърна, а също и тези, конто имаха леко морав цвят, бяха отстранени на ръка — рече навъсено Господаря Ли. — Останалите бяха пресети петнадесет пъти. Бях напълно наясно с опасността.
— Уважаеми господине, аз не ви обвинявам за нищо — рече смутено търговецът. — Едва ли обаче е необходимо да пояснявам, че някаква грешка ще да е била допусната, щом клетата съпруга на вашия правнук… Да не би пък да е било използвано оризово брашно?
— Не бъдете глупак, млади човече! — отвърна сърдито Господаря Ли. — Оризовото брашно щеше да изпотръшка всички гости на пиршеството. Бе използвано само най-чисто пшеничено брашно от Хуа, смесено с малко сол и изложено на слънце точно шест часа.
— А беше ли покрито с марля, която да го предпази от праха? Прахът може ла бъде смъртоносен.
— Беше покрито с марля, която го предпази от праха. След това брашното и бобовите зърна бяха смесени и поставени в буркан. Той пък бе покрит с глинен капак и надлежно запечатан. Едва ли е необходимо да казвам, че беше използвана само чиста речна вода, тъй като и най-малкото количество кладенчова вода би могло да бъде смъртоносно.
— Все още не мога да разбера — прошепна търговецът. — Всичко е било направено както трябва, а все пак… Почакайте! Кой месец беше?
— Нима сте луд? Да приготвяш пюре за бодливо прасе, в който и да е месец, освен юни, е равносилно на самоубийство! — изкрещя Господаря Ли.
Търговецът бе побледнял. Беше започнал да разбира, че ако не успееше да открие причината, самият той никога нямаше да може спокойно да се радва на този най-прекрасен деликатес.
— Странно — прошепна търговецът. — Всичко е било направено съгласно инструкциите на великия Ли Цен Ин, а въпреки това бодливото прасе се е оказало смъртоносно. Трябва да открием причината. Почитаеми господине, моля ви да имате добрината да ми опишете точния начин. По който вашият готвач е сготвил бодливото прасе.
По едно време се сетих, че така се бях увлякъл в описанието на готвенето на бодливото прасе, че бях забравил да изразявам но подобаващ начин скръбта си по покойната си съпруга.
— Тежко ми! — извиках. — Тежко ми! Ли Као ме потупа по рамото.
— И като си помисля само, че това нещастие сполетя единствения ми правнук, който не е нито умствено тъп, нито нравствено деградирал! Прав сте обаче, грешката трябва да бъде открита. Готвачът ми първо отстрани очите, стомаха, вътрешните органи и зародишите. Докато режеше месото на парчета, клетият ми правнук изми всички остатъци от кръв но тях със собствените си благородни ръце. След това готвачът свари месото в чиста речна вода.
— С кожата, нали?
— С кожата. След това извади месото от гърнето и го постави върху дъската за рязане.
— Дървена ли беше?
— Милостиви Буда, нима не знам, че една металическа или керамична дъска би могла да бъде смъртоносна? — озъби се Господаря Ли. — След това моят готвач извади всички бодли е фини пинцети, наряза месото на по-малки парчета — и ви уверявам, че имаха кубическа форма, и след това ги поръси със свинска мас. Едва тогава добави и бобовото пюре и изпържи цялата смес в горещо олио. Направи всичко необходимо, за да не попадне никакъв прах в гърнето. Когато реши, че месото е вече готово, потопи къс хартия в соса и го поднесе на пламъка на свещ. Едва след като хартията се запали, извади месото от гърнето и го поднесе на гостите.
Не бе направена грешка. Не бе допуснат и най-малък пропуск. Чревоугодническият свят на търговеца бе започнал да се срутва и той закри лицето си с ръце.
Странно защо, напомни ми Сияйната звезда, когато бе решила, че Танцът на сабите е опорочен. Неговата страст, макар и не така благородна като нейната, не бе по-малко искрена. Ли Као използва случая, за да ме изправи на крака. Заплаках върху рамото му, докато той ме потупваше по гърба.
— Колко души умряха. — прошепна търговецът.
— Единствено клетата ми съпруга — изплаках. — Тежко ми!
— От двеста души единствено тя умря — изстена Господаря Ли. — Лично аз избрах бодливото прасе. Лично аз надзиравах приготвянето на месото. Любимият ми правнук почисти парченцата съсирена кръв със собствените си ръце. Той избра най-хубавите парчета месо, за да ги поднесе на любимата си. Лично аз…
— Почакай! — изпика търговецът и ме улови за раменете. — Мило мое нещастно момче — прошепна тон. — Когато почисти месото от парчетата съсирена кръв, каква карфица използва?