— Игли — рекох. — Господарю Ли, защо му е на едни търговец да наема цяла армия от телохранители, за да опазят само няколко евтини железни игли?
— Велики Буда! — възкликна от удивление Господаря Ли. — Този човек не е носил само своя стока. По всяка вероятност е представител на някое обединение на най-богатите търговии в Китай!
Нищо не разбрах. Ли Као отметна брезентеното платнище и измъкна изпод него някакъв странен предмет — по-късно разбрахме, че са общо 270 — и прилепи към него една от иглите. Иглата буквално се залепи за повърхността. Следващата игла залепна за края на първата.
— Дано да удържи десет… — помоли се. — Дано само да успее да удържи десет игли! Седем… Осем… Девет… Десет… Единадесет… Дванадесет… Тринадесет… Четиринадесет… Петнадесет… Шестнадесет… Седемнадесет…
Осемнадесетата игла падна на земята и Ли Као обърна към мен поглед, изпълнен с възхищение.
— Вол Номер Десет, всички търговци и мореплаватели от варварските страни са готови да продадат и душата си, за да се сдобият с китайски магнитни компаси, достатъчно силни, за да удържат десетинчови игли. Сега ние разполагаме с няколкостотин компаса, способни да удържат седемнадесетинчови игли. Момчето ми, преди време съм правил някои големи удари, но точно такова нещо не ми се беше случвало — каза той вече със сериозен глас. — Заедно с теб току-що станахме двамата най-богати мъже в Китай.
14.
Лотосовия облак
Първата неотложна потребност на новото ни делово начинание бе да си създадем репутацията на изключително богати и щедри господа. В главата ми все още има една размазана вихрушка от спомени за цветя, гонгове, тамян, сребърни звънчета, състезания с лодки, игра на зарове, боеве между шурни, Кръчмарски свади, щедри угощения и много сладострастно оголени бедра. Пътувахме в пъстро изписани ладии, всъщност плаващи публични домове, плъзгащи се върху изумрудени езера, и пускахме котва до изкуствени зелени острови, където бледи свещеници с отпуснати лица и кършещи се ръце продаваха какви ли не странни неща в някои много особени нагоди. Возехме се в носилки, толкова големи, че се придвижваха с усилията на шестдесет запъхтени слуги. Обградени от разголени танцьорки, бъркахме с пълни шепи в обкован с мед сандък, пълен със сребърни монети, и ги ръсехме сред обожаващите ни тълпи, следящи всяка наша стъпка.
— Купете си чисти дрехи! — крещяхме. — Облагородете зловонния си дъх с хубаво вино! Отървете се от гнусните въшки! Изкъпете се!
— Да живее Господаря Ли от Као! — отвръщаха с рев тълпите. — Да живее Господаря Лю от Ю!
Току-виж сте останали с впечатлението, че бях забравил важността на нашата мисия. Не беше така. Всяка нощ сънувах дечицата на Ку Фу и бях започнал да изпитвам угризения на съвестта, докато един ден чух с огромно облекчение от Господаря Ли, че вече сме си създали необходимата репутация и е време да действаме. Той реши, че най-бързият начин да установим контакт с Ключовия заек ще бъде да изгорим двореца, в който живеехме, до основи. Дворецът бе собственост на княз Чин и плащахме за него разорителен наем. Тъкмо печах една гъска върху жаравата, останала от двореца, когато малкото човече се яви.
— Тежко ми! Тежко ми! — завайка се. — Правило 226, член „Д“, раздел „Б“: непредумишлено унищожаване на дворци, взети под наем, за което се полага…
— А, съвсем предумишлено си, беше — прозина се лениво Господаря Ли. — Гледката оттук ми беше омръзнала.
— В такъв случай ще се отнесем към раздел „С“: предумишлено унищожаване на дворци, взети под наем. Полага се възстановяване на пълната стойност плюс надценка от петдесет на сто, плюс заплащане работата на пожарникарите, плюс заплащане пя стойността на извозване на развалините, плюс глоба за нарушаване на обществения ред, трикратно по-голяма от обичайната, плюс петдесет на сто от стойността на сградата заради нарушаване на панорамата, одобрена от княза, нлюс…
— Престани да мрънкаш, глупако, и ми кажи колко ти дължа общо за цялата история! изрева Господаря Ли.
За миг ми се стори, че малкото човече ще получи удар. Извърна розовите си очички към Небесата и изписка:
— Деветнадесет хиляди и седемстотин шестдесет и две жълтици!
Ли Као присви небрежно рамене и посочи с поглед една дълга поредица от сандъци.
— Вземи един от сините — каза той с безразличие. В сините сандъци всъщност се съдържат точно но двадесет хиляди жълтици, но Господаря Ли от Као и Господаря Лю от Ю не обичат да се занимават с броенето на ресто.
Ключовия заек тупна на земята. Бяха ни необходими само няколко минути, за да го съживим. Той обаче междувременно бе успял да оцени възможностите, произтичащи от нашата среща.