— Тежко ми! — въздъхна. — Виждам, че Господаря Ли от Као и Господаря Лю от Ю нямат къде да прекарат нощта. Жалката ми колиба едва ли е подходяща за тях… Но, видите ли, по всяка вероятност ще ми се наложи да прекарам цялата нощ в замъка, за да преброя парите на княза, а клетата ми съпруга през това време ще остане сама и беззащитна. А пък жените се нуждаят от закрила, вярвам, че ме разбирате.
Падна на колене и започна да целува краищата на сандалите ни.
— Нуждаят се от бисери! — изплака. — Нуждаят се от нефрит! — изписка след малко.
— Ще хапнеш ли малко печена гъска? — понита го Господаря Ли, вече малко по-любезно. — Изпечена е по оригинална рецепта на Господаря Лю от Ю. Кисната е двадесет и четири часа в най-качествено вино, разбъркано с мед и смачкани кайсии. По една щастлива случайност Господаря Лю от Ю е последовател на Чан Чу. Същият, който бе казал, че предпочита собствените си гозби и чуждите съпруги.
— Ликувам! — изписка Ключовия заек.
Подготвих се да се запозная с най-скъпо струващата жена на света. Луната бе леко заслонена от облаци, вятърът бе топъл и изпълнен с благоуханията на цветя, а в сенчестите кътове на градината на Ключовия заек свиреха щурци. Пътеката от бисери и нефрит, която бях посипал върху тревата, сияеше като отражение на Великата звездна река. Затаих дъх, когато видях как към мен се запътва млада жена. Тя започна да издава радостни възклицания, когато се наведе, за да събере лъскавите камъчета. След малко се доближи до мен достатъчно, за да успея да я огледам добре.
„Вол Номер Десет, рекох си на ум. Измамили са те“. Не беше даже и хубавичка. Лотосовия облак бе обикновено селско момиче с големи стъпала, къси и дебели крака, големи ръбести ръце и невзрачно плоско лице. Спря се и ме огледа косо, също като селско момиче, което се колебае дали да си купи или не някое домашно животинче на селския панаир. Почти успях да прочета мислите й: да, ще си взема това създание. След това се усмихна.
Не ми е но силите да опиша усмивката й. Стори ми се, че всички надежди и радости в света, целият смях и цялата обич на вселената се бяха събрали в юмрук, и че този юмрук ме удари направо в сърцето. Следващото нещо, което помня, е, че бях коленичил, обгърнал краката й с ръце и притиснал глава върху бедрата й.
— Фамилното ми име е Лю, а собственото — Ю. Не следва обаче да ме бъркат с изтъкнатия автор на „Класическото чаепитие“. Всички ме наричат Вол Номер Десет — изстенах аз.
Тя нежно се засмя и разроши косата ми с пръсти.
— Ще ти викам Сладурко.
Ще разберете в каква степен съм бил пленен от вълшебството й, след като ви призная, че ми стана приятно да ме наричат така. Всеки път, когато видех Лотосовия облак, изпитвах желание да въртя опашка.
— Ключови заеко — рекох му след два дни. — Любезната ти съпруга не е духовита, не е умна, дори не знае да пише и чете, да не говорим за светски обноски, даже не е и хубава, и въпреки това боготворя земята, върху която тя стъпва.
— Всичките й покровители казват същото — въздъхна Ключовия заек.
— Господарю Ли, да не би да съм се побъркал? — попитах го.
— Как да ти кажа, красотата е една открай време силно надценявана стока — отвърна ми той. — През последните осемдесет или деветдесет години имах работа с много велики красавици и ми се видяха все едни и същи. Една красавица е длъжна да лежи до късно сутрин в леглото си, за да събере сили за още една уморителна битка с природата. След като слугините й я изкъпят и избършат, отпуска си косата в духа на Каскадата на прелъстителните върби. Сетне си боядисва веждите в стила на Контурите на далечните планински хребети, разтрива се с благовонията на Деветте ръкава на благоуханната река, слага си червило, крем, сенки под очите, покрива цялото си лице с два пласта от Пудрата на предизвикателния допир, облича халат, на който са изобразени разцъфнали сливи, облича и подходяща блуза и чорапи, окичва се с четири или пет фунта бижута и сетне се изправя пред огледалото, за да види дали по нея е останало нещо човешко. С удовлетворение установява, че не е останало, изчаква гримът и да се втвърди, докато стане неподвижна маска, облива се щедро с Парфюма на небесните духове, спускащи се по дъжда, и след това със ситни стъпки се отправя към новия ден. Той, както и предишният, се състои единствено от глупави клюки и кикот.
— Това е само част от истината! — извиках аз. — Лотосовия облак изскача от леглото, пъха си главата в кофа със студена вода, изръмжава от удоволствие, сресва се набързо и се оглежда дали няма да види наоколо някои, които е в настроение да се люби. Ако открие такъв човек, връща се обратно в леглото. Ако не го открие, облича първите дрехи, които са й под ръка и излиза на улицата през вратата или през прозореца, което й е все едно, за да види какви чудеса ще й поднесе новият ден, И тъй като гледа на света с радостните очи на дете, денят за нея винаги е прекрасен.