— Това го казват всичките и покровители — въздъхна Ключовия заек. — Ох, де да можех да имам средства да си позволя и аз да ползвам жена си!
— Никой не може да си позволи това — изръмжа Господаря Ли.
В думите му имаше известна истина, макар и Лотосовия облак да не беше алчна в същинския смисъл на думата. Още в ранна възраст милото момиче си бе създало предпочитания. Не се интересуваше от диаманти. Изумрудите й бяха скучни. Веднъж й подарих сандъче, пълно със злато, и тя набързо го даде на една своя приятелка.
— Защо направи това? — попитах я.
— Защото тя ми го поиска. Сладурко — отвърна Лотосовия облак. От тона й останах е чувството, че съм й задал глупав въпрос.
Другояче обаче реагираше на бисерите и нефрита. Никога преди или след това не срещнах човек, конто така силно да им се радва. Очите й се разширяваха от удивление, а ръцете й неволно сами се протягаха към тях. Цялото й тяло затреперваше от желание, а на лицето й се изписваше неудържим копнеж. Самото излъчване на страстта й бе достатъчно, за да те събори. След това тя се хвърляше в прегръдките ти и даваше обет, че ще те обича до края на вечността.
Всеки мъж би направил всичко, което му е носилите.
за да предизвика такава реакция и именно това бе досадното. След десет минути Лотосовия облак забравяше подаръка, и ако искаш да я върнеш към същото състояние, трябваше да й поднесеш ново ковчеже с бисера и нефрит.
— Действията на всички велики мошеници са белязани от простота — коментира Господаря Ли със смесица от неодобрение и уважение.
— Възхищавам се от похватите й, макар и да е на път да ме разори — казах.
— Всичките й покровители казват същото — въздъхна Ключовия заек.
Ли Као вече бе напреднал значително в обработването на ковчежника. Беше само въпрос на време да го убеди да ни вкара в лабиринта и сетне да ни изкара оттам, но междувременно трябваше да осигурявам редовното снабдяване на Лотосовия облак с перли и нефрит. Ковчезите ни с жълтици се топяха подобно на сняг през август и една ужасна сутрин погледнах с почуда малката шепа жълтици — всичко, което бе останало от най-голямото частно състояние в Китай.
— Няма защо да гледаш виновно — успокои ме Господаря Ли. — Умението на това мило момиче да скубе гълъби е наистина забележително. Време е обаче и ние да пооскубем някой и Друг гълъб.
Не след дълго един великолепен мъж на име Бърнестия Лу, предрешен като майордом на знатен род, почука с бастун със златен връх на вратата на най-големия скъперник в града. Бърнестия Лу бе следван от дворцова носилка, върху която се бяха настанили двама елегантни аристократи, от каручка, пълна с боклук, и от една коза.
— Отворете вратата! — изрева Бърнестия Лу. — Десет хиляди благословии са се стоварили върху вас! Господаря Ли от Као и Господаря Лю от Ю благоволяват да си отдъхнат в тази жалка колиба!
Тогава именно разбрах, че и при елегантно поднасяното възмездие трябва да знаеш кога да спреш.
Вратата се отвори и от нея излезе един господин, който притежаваше шест различни къщи в шест различни града и бе благословен от природата с две малки присвятващи свински очички, с гол като яйце черен, ошарен с петна, с крив нос, наподобяващ човката на папагал, е провесените бърни на камила и с две провиснали слонски уши, от които стърчаха дебели кичури груба сива четина.
— Къде дянахте моите петстотин жълтици? — изрева Скъперника Шен.
Бърнестия Лу изчезна яко дим, но когато Ли Као и аз скочихме от носилката, стоварихме се направо върху главите на Ключовия заек и придружаващия го взвод. Омотахме се в някаква верига, вързана на врата на ковчежника и той започна трескаво да я тегли.
— Горко ми! Горко ми! — завайка се той и аз реших, че ни подозира в опит да му откраднем ключа за входната врата на двореца на княза. Единственият ключ, висящ на края на тази верига, имаше формата на цвете с шестнадесет остри върха. Те определено трябваше да се натиснат с точно премерена сила, за да се отвори бравата, а такива брави струват цяло състояние Войниците се нахвърлиха върху нас и ни заловиха. Тъй като обаче в суматохата Бърнестия Лу бе отмъкнал каручката и козата, веществените доказателства за нашето провинение бяха изчезнали. На Скъперника Шен му се наложи да се задоволи единствено с голи обвинения. Не той обаче ни беше проблемът. Проблемът ни беше в това, че не разполагахме със средствата, необходими за заплащането на дължимата глоба За смущаване на обществения ред, а за такова нещо в града на княза се полагаше смъртно наказание.