— Ще продължите ли? — попита тихо.
— Не виждам с какво друго бих могъл да се занимавам в сегашния момент — отвърна Господаря Ли и сви рамене. След това лукаво се усмихна. — Не, истината е в това, че вече изцяло съм погълнат от интерес към този действително странен случай, и че ако някой се опита да ме откъсне от него, ще се разнищя като младенец, комуто са отнели лъскава нова играчка. Би ми било полезно да узная какво точно правеха тези деца.
— Играеха на криеница — отговорих.
— На какво?
— На криеница — отвърна абатът. Манастирът се самоиздържаше с производството на едно много качествено вино. На самия абат и на монасите бе забранено да го докосват, но той наля по чаша за Ли Као и за мен.
— Това е игра на ухажване, която децата на Ку Фу играят открай време — поясни абатът. — Целта е да се отнемат червените панделки на момичетата. Върху земята се начертава широк кръг или пък се използва естествено затворено пространство. Момчетата се опитват да отнемат панделките на момичетата, обаче трябва през това време да подскачат на един крак и всъщност възпроизвеждаха точно това движение, когато раменете им се придвижваха нагоре и надолу. Момичетата пък се опитват да съборят момчетата с панделките си, и това пък обяснява техните движения. Момче, което е съборено, се обявява за пленник на момичето и отпада от играта. Момиче, което изгубва червената си панделка, се обявява за пленница на момчето и също излиза от играта.
Ли Као прояви необичайно голям интерес към играта.
— При положение, че момчетата трябва да подскачат на един крак, момичетата навярно печелят играта с лекота — отбеляза той.
— Би трябвало да е така, обаче те инстинктивно разбират, че най-добрият начин да победиш в дългата война между двата пола е в началната битка да се предадеш. Освен това, същинският смисъл на играта се крие в кикота, закачките и опипванията — каза сухо абатът. — Затова е и оцеляла толкова време. Накрая остава само едно момиче. Когато бъде взето в плен, обявява се за царица, а момчето, което отнема панделката й, се обявява за цар. В случая това бяха Сърничката на Фан и Малкия Хон. Другите деца си слагат превръзки на очите. Царят скрива царицата нейде в кръга и другите деца трябва да се опитат да я открият чрез напипване. Това е свързано с още опипване, кикот и смях. Този момент от играта обаче е ограничен във времето. Когато Малкия Хон движеше устните си, той всъщност бавно броеше до четиридесет и девет.
— Винаги до толкова ли се брои? — попита Господаря Ли.
— Да, Господарю.
— А на децата дават ли се някакви официални титли, от типа на цар Хикс и царица Игрек?
— Не. Господарю — отговорих.
— Любопитно в случая — каза абатът — беше, че те внезапно спряха и се заслушаха в нещо, а сетне повториха древните глупави стихове, уж чути преди време при Възглавницата на Дракона. Това няма отношение към играта на криеница.
Ли Као си наля още вино, а след това отиде до прозореца н се вгледа в стената, където призракът на Ван продължаваше да караули.
— Излиза, че успяха да открият царицата, след като произнесоха тези стихове — рече той замислено.
— Да, Господарю — отвърнах. — Маймуната докосна Сърничката преди броенето да стигне до четиридесет и девет, а тя се усмихна, защото бе спечелила играта.
Ли Као изпи виното си на една глътка и се върна при нас.
— Тези деца бяха в безсъзнание. Едва близнаха Великия корен, и как реагираха? До едно веднага започнаха да играят играта на криеница и след това пак до едно започнаха да рецитират безсмислените стихове, които други деца от това село са научили преди много столетия при Възглавницата на Дракона. Започвам да подозирам, че коренът, който търсим, е обвит в много повече загадки, отколкото тайнствената Планинска пещера на ветровете, където Бялата змия убива смелчаците, стискайки ги в прегръдките на тайнствата. Може би започвам да страдам от халюцинации, но съм готов да се обзаложа, че някъде в картината ще се впише и призракът на една убита девица.
Обърна се към абата.
— Почитаеми господине, при вашите занимания с митовете и фолклора срещал ли сте някъде образа на призрачна прислужница, която настоява, че птиците трябва да полетят?
Абатът поклати глава в знак на отрицание.
— А да сте срещал призраци, които молят хората да разменят с тях пера срещу някои предмети? Като този например.
Измъкна мъничката флейта от пояса си на контрабандист. Абатът я взе да я огледа, обаче видът й не му подсказа нищо. Ли Као въздъхна, доближи я до устните си и духна леко. След това бързо я хвърли на пода и тримата светкавично отскочихме от нея, сякаш беше кобра.