Никаква мелодия на флейта не се разнесе от тази необикновена вещ. Вместо това чухме гласа на стара баба, изпълнен с толкова топлота и доброта, че щяха да стигнат за целия свят.
„Елате насам, мили деца! Разперете уши като слончета и чуйте приказката за момичето Хубавелка, за злата и мащеха, за нейната кръстница, добрата фея, за вълшебната рибена кост и за каляската, за малката пантофка, която Хубавелка изгуби и която я отведе до един прекрасен принц.“
Ли Као бързо се наведе, взе флейтата и прикри с пръст първия от четирите и малки отвора. Гласът внезапно спря. Сетне прикри с пръст втория отвор и повторно духна.
„Елате насам, мили деца! Разперете уши като слончета и чуйте приказката за старицата и малкото й момченце, за кравата, житото и вехтошаря, за бобеното стъбло, което стигна до облаците, и за това какво се случи с малкото момченце, когато стигна в страната на чудесата.“
Ли Као повтори процедурата и с останалите два отвора. Всеки един от тях ни разказа по една от приказките, радвали китайските дечица през последните поне две хилядолетия и стигнали дори и до варварските племена. Прекъсна последната приказка и погледна с удовлетворение вълшебния предмет.
— Господарю Ли, бихме могли да разменим тази флейта за десет хиляди тона пера — прошепнах.
— И за остров Тайван в добавка — допълни с треперещ глас абатът.
Господаря Ли погледна флейтата, извърна поглед към лазарета, където лежаха децата, сетне отново към флейтата.
— Картината се прояснява! — изръмжа той. — Воле, изправени сме пред зловещ княз, умеещ да чете мисли и да се присмива на брадвите, пред съкровища, скрити в лабиринти и уж охранявани от чудовища, пред флейти, разказващи приказки, пред неразбираем призрак, сякаш излязъл от една от тях, пред древна детска игра и тайнствено послание от Възглавницата на Дракона. Не ми възразявай, не липсва злата мащеха. И тя ще се появи.
Прибра флейтата в пояса си и размаха пръст пред носа ми.
— Нищо на тази земя — наистина нищо — не е така страшно като детска приказка, превърнала се в действителност, а пък ние с теб сега бродим с превързани очи из мит, измислен от маниак. Запомни ми думите! — изкрещя сърдито Ли Као. — Ако Ключовия заек успее да ни отведе в някоя от другите съкровищници на княза, по всяка вероятност там ще срещнем люспеста крилата водна змия, дълга двеста стъпки, способна да улучи окото на прилеп с отровната си плюнка от двадесет мили н която може да бъде убита единствено от юнак, роден в игла за плетене по време на пълно лунно затъмнение на тридесет и първи февруари.
Поруменях и вперих поглед в краката си.
— Ако не възразявате, изпитвам по-голям страх от истински глави, изтъркулващи се в истински легени, изпълнени с истинска кръв — отвърнах почтително.
— И в твоите думи има истина — въздъхна Ли Као. След това погледна тъжно абата и сви рамене.
— Свръхестественото може да бъде много досадно, докато човек не намери ключа, който го превръща в наука — отбеляза той тихо. — Може би виждам нещата по-сложни, отколкото са в действителност. Хайде. Воле, приготвяй се, че отиваме на смърт.
Княз Чин бе започнал ежегодната си обиколка за събиране на данъци. Ключовия заек и Лотосовия облак бяха с него. Настигнахме ги едва в Чу Йен. За съжаление, покоите на Ключовия заек бяха разположени на върха на непристъпна кула на двореца на провинциалния губернатор. Нямаше диви лози или бръшлян, по които да се покатерим. Отсъстваха и издатини, на които да стъпим. Всички входове се охраняваха от войници. Не останах обаче с чувството, че това смути Господаря Ли.
— Воле, по време на изгнанието си в Серендип получих прекрасен урок по природознание — каза той. — Когато някоя скитореща мравка се натъкне на нещо ценно, грабва веднага образец от него и се втурва обратно в мравуняка с викове: „Ставайте! Бийте барабаните! Вдигнете всички по тревога! Натъкнах се на богатства, надминаващи въображението на най-големия скъперник!“ Сетне целият мравуняк се юрва подир откривателя. Ще се удовлетворят ли обаче мравките единствено с това, което той им посочи? В никакъв случай, ако открият при него някаква следа. Ще тръгнат по тази следа и ще вървят по нея, докато стигнат до източника, та ако ще да им се наложи за целта да прекосят половината свят. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
— Не, господине.
— Ще ме разбереш — отвърна Господаря Ли. Отидохме на пазара, където той закупи голям буркан с мед и кутия с колония от мравки. Сетне подкупи едно слугинче и изпрати по него послание до Лотосовия облак. През нощта преодоляхме външната стена на губернаторския дворец, шмугнахме се покрай часовоите и стигнахме до основата на кулата. Там извиках три пъти като кукумявка. Лотосовия облак, която се бе включила в играта с въодушевление, отвори прозореца, взе буркана с мед, предаден й от слугинчето, и го изля на стената. Когато сладката медена струйка се проточи до нас, Ли Као отвори кутията и пусна мравките. Те се потопиха в меда, откриха следата и се заизкачваха по кулата.