Последната мравка бе най-едра. На нея Ли Као бе вързал тънка копринена нишка, по-лека от перце. Мравката достигна до перваза, там Лотосовия облак взе нишката и я дръпна три пъти. На другия й край Ли Као върза тънък конец и също дръпна. Лотосовия облак го изтегли. След конеца последва връв, а след връвта — въже. Лотосовия облак върза въжето за нещо устойчиво, Ли Као се покатери на гърба ми и след няколко минути преодолях една непреодолима стена и преминах през перваза.
— Сладурко! — изпищя радостно Лотосовия облак.
— Ще ти разкажа какво преживяхме! — казах аз, като положих бисерите и нефрита пред краката й.
— По-късно — предупреди ме Ли Као.
Откъм вратата се чуха стъпки. Господаря Ли се покатери на гърба ми, излязохме през прозореца и аз увиснах на въжето, но продължих да наблюдавам какво става в стаята. В нея нахълта някакъв дебелак с пепеляво лице, хвърли цял наръч перли и нефрит върху моите перли и нефрит, коленичи, прегърна краката на Лотосовия облак и скри лице в скута и.
— Фамилното ми име е Ча, а собственото — Чен — изстена дебелакът. — Имам нещастието да служа в тази жалка дупка в качеството на провинциален губернатор на княза. Обожавам те още откакто ми се усмихна тази сутрин в градината.
Лотосовия облак весело се засмя н разроши косата му с пръсти.
— Ще те наричам Дебеланко — каза му. Въздъхнах и тъжно се спуснах по въжето.
— Значи, Дебеланко — повтори Господаря Ли. — Воле, далеч съм от мисълта да се меся в твоите работи, но изглежда при създаването на по-близка връзка с Лотосовия облак възникват някакви неудобства.
— Обичам я както преди — въздъхнах.
Ли Као ме потупа успокоително по рамото.
— Поне никога няма да си самотен. Заедно с другите и почитатели бихте могли да провеждате ежегодни конференции. Може би помещенията, където императорът държи слоновете си, ще ай свършат работа. Ако пък се окажат тесни, винаги бихте могли да наемете някоя осиромашала провинция. Чух, че в провинция Хуа тази година оризовата реколта била направо жалка. Уверен съм, че селяните ще се зарадват, ако им погостуват шестдесет или седемдесет хиляди души с пълни кесии. Впрочем, говоря глупости, дотогава всичките ще сте останали без стотинка.
— Велики Небеса! — изкрещя дебелакът над главите ни. — Някой е вързал въже за крака на леглото ти!
— Въже ли? Какво въже? — понита Лотосовия облак.
Простакът с пепелявото лице отиде до прозореца и надникна надолу. При тези обстоятелства не можехме да направим друго, освен да му се усмихнем дружески И да му махнем с ръка. Губернаторът на провинцията ни посочи с пръст и изкряка.
— Крадци! Не се бой, мила моя, за щастие, взел съм верния си меч.
След това негодникът преряза въжето.
Докато летяхме към двора успяхме да огледаме панорамата, разстилаща се под нас. В друга част на двореца приключваше някакъв банкет и заминаващите си гости се качваха на своите каляски и носилки. Под нас се оказа една от последните, така че се приземихме право върху корема на един изключително дебел човек. Отскочих от него и паднах встрани, върху чакъла. Ли Као, като много по-лек от мен, продължи да подскача върху корема му като топка. От това вечерята на дебелака се изля като фонтан във въздуха.
Вечерята е била от супа от гълъбови яйца и тестени топки, семки от шишарки, патешки езици, пържени в сусамово масло с гъби и бамбукови стръкчета, патици, най-малко три на брои, пълнени с калмари и задушени в тесто, паякообразни раци киснати в сладко бяло вино, агнешки бъбречета задушени с кълцани бадеми, медени питки, захаросани плодове, стафиди, зелен чай, вино от сливи, тоник от маргаритки, помагащ за храносмилането, тоника на Седемте ухания и Огнения тоник. Вечерята бе последвана от хълцания и две ръце стиснаха Ли Као за врата.
— Къде дянахте моя сандък с компаси? — извика любителят на бодливи прасета.
17.
Едно вълшебно преображение
В известен смисъл навадихме късмет. Княз Чин бе продължил данъчния си поход е компанията на Ключовия заек, а Лотосовия облак щеше да се присъедини към тях след седмица, В отсъствието на княза провинциалният губернатор ни издаде една много милозлива смъртна присъда. Бе раздразнен от това, че бяхме забавили вмъкването му в леглото на Лотосовия облак. Сами изберете как точно да напуснете този свят! — изкрещя ни той.