Скъперника Шен се почеса по главата.
— Не съм сигурен. Естествено, не съм виждал нищо подобно на тази невероятна сцена, но сега се сещам, че видях такава малка кристална топка, изобразена на една древна картина. Това бе в Пещерата на звънците. Един стар куц вехтошар с гръб към Зрителя наблюдаваше три млади дами в старинно облекло В една от ръцете си държеше три пера.
— Пера? — попита удивено Господаря Ли. — А момичетата са били облечени в древни одежди, така ли?
— Да — потвърди Скъперника Шен. — В другата си ръка вехтошарят държеше топка, подобна на тази, малко звънче и миниатюрна флейта.
Ли Кае доволно изръмжа и отвори една от фалшивите мидени черупки на пояса си.
— Като тачи ли?
— Точно като тази — отвърна Скъперника Шен, след като разгледа малката флейта. — Не мога да си спомня много други неща за картината освен, че я смятаха за много загадъчна, и че старият куп вехтошар бил светец. В негова чест Пещерата била обявена за светилище, което сега се обслужва от малоброен монашески орден.
Ли Као прибра флейтата в черупката, а след това скъта и кристалната топка и ръцете на Великия корен на силата в колана си.
— Нека сега поспим сутринта ще решим как да се измъкнем от този остров, а след това ще се отправим към Пещерата на звънците — предложи той.
Когато на другия ден обиколихме оазиса, разбрахме, че той наистина е остров, обграден изпяло от смъртоносната лава, който можеше да бъде напуснат единствено по тесния мост. Там невидимите пръсти продължаваха нетърпеливо да разпръсват солта и сърцето ми се сви, след като си дадох сметка, че никога няма да успеем да се върнем при децата на Ку Фу. Не можах да удържа сълзите си и като видя това. Скъперника Шен бързо извърна поглед.
— Вол Номер Десет, това всъщност не е лошо място, където човек да изкара остатъка от дните си — кача тихо Ли Као. — Бихме могли да си живеем тук като царе, като се храним с плодове и ягоди и пием чиста изворна вода, докато останалата част от света се радва на воини, глад и болести.
И на смърт, помислих си. Главата ми се изпълни с плачове и подрънкването на траурни звънчета, когато ЕИ представих как върволица от малки ковчези потъва в земята.
— Разбира се, останалата част от света ще се радва и на Лотосовия облак — каза замислено Скъперника Шен.
Прав си — отвърнах ТЪЖНО аз. Бяхме седнали върху тревата, облегнали се върху ствола на огромна палма. Ли Као се изправи и видях, че в очите му са се появили пламъчета.
— Господа, какво ви е известно за великия Чан Хен? — понита той.
Смътно си спомних нещо от училищните си години.
— Тон не беше ли изобретил сеизмографа преди около петстотин години?
— Също и огнената течност — каза Скъперника Шен.
— Така е, но делата му съвсем не свършват с това — кача Господаря Ли. — Великият Чан Хен е бил превъзходен поет, добър художник, ненадминат инженер и най-големият специалист по четене в света. Той усъвършенствал науката за географските ширини и дължини, изчислил числото пи, направил революция във военното дело и конструирал хвърчила, конто можели да издигат хора във въздуха на големи разстояния. Един ден си седял така, както седим ние, облегнат на едно дърво, когато нещо го докоснало но лицето.
Ли Као повдигна дясната си ръка и я разтвори, показвайки ни нещо малко.
— Това кленово семе ли е? — попита Скъперника Шен.
— Точно така — отвърна Господаря Ли. — Чан Хен бил виждал хиляди от тях, но никога преди това не бил съобразил да огледа едно отблизо. Колкото по-внимателно го оглеждал, толкова повече укрепвало в него убеждението, че наблюдава едно от чудесата на природата.
Заедно със Скъперника Шен се втренчихме в семето.
Представляваше малка ос, обградена от кръг листенца с ветрилообразна форма.
— А сега наблюдавайте — рече Господаря Ли. Сетне духна нежно н дланта си. Ветрилообразните листенца се завъртяха все по-бързо и по-бързо, след което семенцето се повдигна във въздуха. Подхвана го вятърът и го отнесе. То се отдалечи от нас, издигна се над върховете на дърветата, превърна се в малка точица и изчезна в далечината.
— Чан Хен си дал сметка, че наблюдава един от най-съвършените летателни апарати в света и веднага се заел е конструирането на кленово семе, способно да носи човек — продължи Господаря Ли. — Императорът великодушно му предоставил пилоти от средите на престъпниците, осъдени на смърт и не след дълго вайкащите се клетници били вързани за летателните апарати на Чан Хен и хвърляни от върховете на високи скали. Един от тях попаднал на силно вертикално въздушно течение и успял да прелети няколкостотин стъпки, но крайният резултат винаги бил неуспешен. Перките не успявали да постигнат скорост, способна да преодолее тежестта, и пилотите загивали. Известно ли ви е какво направил тогава Чан Хен.