— Много съм щастлива — изрече тя тихо. — знаех, че някой ден ще се влюбиш в Лотосовия облак още от деня, когато се държахме за ръцете и пеехме Песента на сирачетата.
— Мишке, но аз обичам и теб — отговорих и.
— Трябва да се довериш на порива на сърцето си — каза ми тя сериозно. Воле, станал си много силен. Трябва да използваш цялата си сила, за да докоснеш царицата преди да са преброили, до четиридесет и девет. Не трябва да стигнат до четиридесет и девет, защото това може да те отведе до края на вечността — образът на Мишката започна постепенно да избледнява. — Нима хиляда години не са достатъчно? — попита тихо, сякаш много отдалеч — Птиците трябва да полетят… да полетят… да полетят…
Мишката изчезна и реших, че на всяка цена трябва да разбера причините за бялото сияние около мен. Внезапно осъзнах, че светът ми се белееше, защото се бях озовал във вътрешността на гигантски бисер. Събудих се, приседнах и примигах на утринната светлина.
23.
Доктор Смърт
Изключителното въздействие на разклоненията на Великия корен сочи към един единствен извод, а именно, че Сърцето на силата е нам-могъщото лечебно средство в целия свят — каза Господаря Ли. Княз Чин никога не би скрил такова нещо в съкровищница, заради която би трябвало да прекоси половин Китай. Уверен съм, че го носи със себе си, че го държи в непосредствена близост до гнусната си кожа. Ще се наложи заедно с теб да убием този негодник, за да измъкнем корена от трупа му.
Преминавахме още веднъж под сянката на Възглавницата на Дракона. Множество гарги, накацали в близост до нас, грачеха неодобрително.
— Господарю Ли, как ще се справим с човек, който се присмива на брадвите, попитах аз.
— Ще се опитаме да направим това, скъпо мое момче. Първата ни работа трябва да бъде да открием някои умопобъркан алхимик, което не би трябвало да представлява трудност. Китай е пълен със смахнати алхимици — отвърна Господаря Ли.
В град Пин Ту той огледа лицата на уличните продавачи, докато най-сетне откри една стара дама, на която й личеше, че е клюкарка.
— Моля за хиляди извинения, скъпа дъще, но скромният ти слуга търси един изтъкнат учен, конто вероятно живее наблизо — започна той. — Предан таоист е, с изпит вид и блуждаещ поглед и ми се струва, че домът му беше разположен някъде между гробищата и кланицата.
Да не би да търсите Доктор Смърт? — възкликна уплашено старата дама и стрелна с боязлив поглед една съборетина, извисяваща се на върха на близкия хълм. — Единствено човек, изгубил разума си, би се осмелил да се изкачи по пътеката към неговия Дом на ужасите и малко хора са се завърнали оттам.
Ли Као и благодари за предупреждението и с бърза крачка тръгна по пътеката.
— По всяка вероятност това е долна клевета — рече той спокойно. — Воле, таоистите се придържат към смесица от доста странни мистични възгледи. От една страна, превъзнасят мъдреци като Чуан Цзъ, според когото смъртта и животът, краят и началото, не са по-загадъчни от редуването на нощта с деня. От друга, полагат трескави усилия да постигнат лично безсмъртие. Когато някой гений на науката попадне в плен на мистичните им глупости обикновено се превръща в маниак, забравил всичко друго освен търсенето на вечен живот. Такива хора обаче не бика сторили зло и на муха. Освен това, денят е много подходящ за посещение на един Дом на ужасите — добави той.
Не можех да не се съглася с него. Под напора на вятъра дърветата в гробищата се извиваха и стенеха като оплаквани. Черните облаци над планините нашепваха зли прокоби, мълнии със зловещия цвят на сяра разсипаха небето, а съборетината на върха на хълма пукаше и пращеше под натиска на стихиите. Отгоре на всичко заваля ситен дъжд и откъм кланицата едно куче започна да вие жаловито. Влязохме през отворената врата и се оказахме в стая, изпълнена с трупове. Дребен старец с окървавена брада се опитваше да присади свинско сърце на човешки труп. Най-различни стъкленици и съдове изпускаха зеленикави и жълти изпарения. Доктор Смърт поръси сърцето с лилав прах и направи мистични движения с ръцете си.