— Започни да туптиш! — нареди той на сърцето, но въпреки заклинанията, нищо не се получи. — Тупти! Тупти! Тупти! — Поръси го със син прах. — Десет хиляди проклятия! Защо не щеш да туптиш? — изкрещя старецът, след което се обърна към нас. — Вие пък кои сте?
— Фамилното ми име е Ли, а собственото — Као, и имам лек недостатък на характера. А това е моят почитаем клиент Вол Номер Десет — отвърна Господаря Ли и учтиво се поклони.
— Моето фамилно име е Ло, а собственото — Чан, и започвам да се сърдя люто на този труп, който упорито отказва да бъде възкресен! — изкрещя Доктор Смърт. — Ако не ми е по силите да възкреся един заинатил се труп, как тогава ще мога да възкреся скъпата си жена? — добави тихо той.
Посочи ни ковчег, украсен като олтар, и по очите му се стекоха сълзи.
— Не бе надарена с хубост, но затова пък беше най-добрата жена на света — прошепна той. — Казваше се Чан Чао. Бяхме много бедни, но тя винаги съумяваше да приготви най-вкусни ястия от обикновен ориз и от билките, които събираше в гората. Пееше чудни песни, за да ми повдига настроението, когато бях потиснат, и шиеше дрехи на богати дами, за да ми помогне да заплатя разходите за обучението си. Бяхме много щастливи И съм сигурен, че някой ден отново ще бъдем щастливи. Не се тревожи, мила. Не след дълго ще те измъкна от този ковчег.
Сетне отново ни обърна внимание.
— Цялата работа опира до чистотата на съставките каза. — Вече разполагам с една съвършена формула.
Взимат се десет фунта мъх от праскови…
— И десет фунта косми от костенурка — добави Господаря Ли.
— Десет фунта обелки от сливи…
— Десет фунта заешки рога…
— Десет фунта ципи от живи пилета…
— Голяма лъжица живак…
— Голяма лъжица олеандров сок…
— Две големи лъжици арсенов окис…
— Защото отровата ражда противоотрова…
— А в смъртта има живот, както в живота има смърт.
— Значи сте колега! — възкликна щастливо Доктор Смърт и прегърна Ли Као с кървавите си ръце. — Кажете ми, уважаеми, дали ви е известен някой по-добър метод? И с този рано или късно ще стигна до някакви резултати, но вече измина много време и се боя, че на скъпата ми съпруга този ковчег започва да й омръзва.
— Уви! И аз знам само класическата формула — въздъхна Господаря Ли. — Самият аз съм се специализирал в Еликсира на живота, но се боя, че неразумно напуснах дома си, без да съм се запасил с достатъчно количество от него. Затова и дойдох при вас.
— Имате късмет. Току-що приготвих нова смес — Доктор Смърт бръкна в едно чекмедже и извади от там малка стъкленица, изпълнена е гъста тъмночервена течност. — Достатъчни са но една лъжица след ядене и по на две преди лягане, за да живеете вечно. Едва ли е необходимо да обяснявам на колега, че еликсирът на живота понякога има неприятни странични ефекти и че поради това е по-добре да се ни гробна първо върху някой плъх.
— Или върху котка — каза Господаря Ли.
— Или върху гарга.
— Или крава.
— Ако пък разполагате с някакъв хипопотам, който в момента не ви е нужен…
— Всъщност, бях решил да го изпробвам първо върху слон — каза Господаря Ли.
— Правилно сте решил — рече одобрително Доктор Смърт.
— Позволете ми да ви направя малък дар рече Господаря Ли и подреди няколко жълтици на масата, точно между нечии лимфни жлези и бели дробове. — Ще ми позволите ли да ви посъветвам да използваш професионални гробокопачи. Изравянето па трупове е много трудоемка работа.
Изражението на лицето на Доктор Смърт се изменя когато видя златото, започна да говори толкова тихо, че едва го чувах.
— Преди време един беден учен бе изпитал нужда от пари, за да си купи книги — прошепна той. — Продаде всичките си вещи, за да купи малко парченце злато, което скри в кухата дръжка на един черпак. След това посети дома на един богаташ и успя да го измами, че е направил успешни опити да превърне оловото в злато. Богаташът му даде пари, за да започне да прави това в големи мащаби, и щастливият учен хукна към града, за да си закупи необходимите му книги. Когато се завърна в дома си установи, че го бяха навестили крадци. Чули, че той се бил научил да произвежда злато, и започнали да изтезават жена му, за да им открие къде го е скрил.
Заварил я полумъртва, взел я в обятията си и се разплакал, но тя не могла да го познае. „Господа — прошепнала. — нали не смятате да ме убивате? Мъжът ми е блестящ учен и много мил и любезен човек, но някои трябва непрестанно да се грижи за него. Какво ще прави без мен?“. След това умряла.
Доктор Смърт се извърна към ковчега.
— Не се тревожи, мила! Сега мога да си позволя да купя по-хубави трупове… — изведнъж закри устата си с ръка. — Боже мой! — възкликна той и отиде при трупа на масата.