Бързо се изкатерих до прозореца на княза и внимателно надникнах иззад перваза. Княз Чин бе сам, седнал зад едно бюро. Свещниците осветяваха огромната му златна тигрова маска и сребристото наметало от пера, но този път бе свалил златотъканите си ръкавици.
Ръцете му изглеждаха удивително малки и обезкосмени, докато изчисляваше със сметало парите, които бе натрупал при този си данъчен поход. Очите на Ли Као заблестяха, когато видя незащитените пръсти на княза.
— Живее единствено заради парите, така че ще може и да умре заради тях — прошепна той.
Бръкна в джоба си и извади оттам най-ценния си диамант. Луната светеше ярко. Сред пълзящите по стената растения имаше и диви рози, които аз бях избегнал, пазейки се от тръните им. Ли Као откри една трънеста клонка непосредствено до перваза. Намести я в средата му, постави до нея диаманта и внимателно намаза всичките и тръни с Еликсира на живота.
Сетне намести диаманта в такова положение, че да съсредоточи в себе си всички лунни лъчи. Той избухна като кълбо от синьобяло сияние.
Отместих се встрани и се затаихме сред клоните на лозата. Ли Као започна да дращи каменната стена с камата си, предизвиквайки с това неприятен стържещ звук. Известно време продължавахме да чуваме единствено тракането на мънистата, плъзгащи се но пръчките на сметалото. След това се чу как някой се надига от стола си и с тежки стъпки се отправя към прозореца. Затаих дъх.
От прозореца се подаде ужасяващата тигрова маска и надникна надолу, където диамантът светеше като леден огън. Пръстите на княза се сгърчиха подобно на ноктите на граблива птица, когато хвана скъпоценния, камък. Успях съвсем ясно да видя множеството точици, където тръните пробиха кожата му. По моя скромна преценка княз Чин бе поел достатъчно Еликсир на живота, колкото да изпотръшка цял Китай и половин Корея и Япония. С нетърпение реших да наблюдавам мига, когато той щеше да посинее и безжизнено да се свлече. Това обаче не се случи. Князът доближи камъка до очните процепи на маската и огледа придобивката си. Металният глас, който се процеди през процепа за устата, издаваше удоволствие.
— Студено! — прошепна княз Чин. — Студено… Студено…
Така бях смаян от видяното, че забравих за необходимостта да се държа за лозата. Устремихме се надолу и паднахме близо четиридесет стъпки, преди да успея да се заловя повторно за лозата и да прекъсна полета ни. За нещастие, оказахме се само на десетина стъпки над главите на няколко войника, които се бяха подпрели на стената и си разменяха лъжи за войнските си подвизи.
— Почакай да се появи облак — прошепна Господаря Ли.
Стори ми се, че ще го чакаме цяла вечност. Все пак той се появи, тъмен и огромен, и закри луната. Отместих се встрани, до най-близкия прозорец, и след това влязох през него в стая, изпълнена с лепкав мрак. Въздухът трептеше от нечии силни хъркания. Ли Као тихо слезе от гърба ми, безшумно прекоси стаята и отвори вратата. Бързо я затвори.
— В коридора има стража — прошепна ми той. Насочихме се обратно към прозореца и застинахме на място. Проклетият облак бе решил тъкмо в този миг да се отмести от луната и двамата бяхме заляти от ярките и жълти лъчи. Хъркането веднага се прекрати, от леглото се надигна гротескна фигура и заканително насочи към нас гангренясал пръст.
— Къде дянахте женшеновия ми корен? — изрева Прародителката.
24.
По великия път на Тао няма нещастни случаи
Войниците ме повлякоха по пода към трона на княз Чин и извиха лицето ми така, не то почти опря ДО отвратителната маска. От процепа за устата се раздаде съскане, лигавият мозък на княза запълзя върху моя и след това златният тигър внезапно отскочи назад.
Великият и всемогъщ княз Чин се бе разтреперал от ужас. От процепа потече слюнка. Ръцете със златовезани ръкавици започнаха да се тресат. Ноздрите ми усетиха киселата миризма на страха.
— Виждам трите прислужници! — прошепна металният глас. — Виждам топката, звънчето и флейтата! Виждам Краката, Ръцете и Главата на силата!
Князът бе толкова изплашен, че наметалото му от пера настръхна, сякаш се канеше да полети. Намери обаче сили да се наведе още веднъж към мен. Слузестият му разум отново боязливо запълзя върху моя и разбрах, че князът започва да изпитва облекчение и радост.
— Не виждам обаче птиците, перата и въобще нищо съществено — каза учудено. — Виждам само отново глупавите деца и усилията да се направи нещо, което не си струва труда. Ти и твоят другар, дъртакът, минахте по пътеки, но които е невъзможно да се мине. Победихте пазачи, които бяха непобедими. Избягахте от места, откъдето всякакво бягство бе невъзможно. Сторихте всичко това без да имате и най-малката представа какво всъщност вършите, накъде отивате и защо въобще сте се заели с тази работа.