В металния глас редом с жестокостта се промъкнаха и нотки на наслаждение.
— Успяхте обаче да ме раздразните и след малко ще разберете какво означава да дразниш княз Чин — маската се обърна към стражите. — Отведете стареца и момчето в камерата за изтезания. Нека умрат бавно, педя по педя, в прегръдките на Железните ризи.
Единствено князът бе способен да избере такъв начин на изпълнение на смъртна присъда. Навсякъде другаде в Китай Железни ризи можеха да се открият само в музеите, разкриващи отвратителната извратеност на средновековието. Освен това ризите не бяха направени от обикновено желязо, и всъщност представляваха стоманени вериги, които можеха да се омотаят равномерно около човешкото тяло и след това да се пристегнат чрез примка около шията или чрез винт, поставен зад гърба. Веригите се затягат около голото тяло на жертвата дотогава, докато измежду тях започне да изпъква плътта. Сетне палачът взима някакъв твърд и грапав предмет, най-често камък, и бавно започва да стърже с него подаващата се измежду веригите плът, докато тя престане да изпъква. Кръвотечението грижливо се спира, а па следващия ден веригите леко се отместват и процедурата се повтаря. И на по-следващия. И на още последващия. Един опитен палач може да измъчва по този начин жертвата си цели месеци, като единствената и надежда остава да изгуби разума си някъде още в началото на изтезанието.
С Ли Као бяхме омотани в толкова много вериги, че не можехме да помръднем и пръст, а войниците стенеха под тежестта ни, докато ни мъкнеха към подземието. Стълбището надолу ми се видя безкрайно. Успях обаче да преброя единадесет етажа, като на всеки следващ числеността на стражата нарастваше. Въздухът ставаше все по-гъст и задушен, а от черните каменни стени започна да се стича слузеста зеленикава вода. Най-сетне стигнахме до най-ниско разположените килии. Разтвориха се обковани с бронз скърцащи порти и запъхтяните войници ни вкараха в камера за изтезания, украсена с кръв и човешки вътрешности. Палачът ни посрещна недружелюбно. Бе дебел мъж с плешив сив череп, яркочервен нос и четири жълти зъба. Имаше проблеми.
— Тая работа край няма! — изръмжа той недоволно. Докато започна да измерва телата ни с шивашки метър. — Давате ли си сметка, че всяка желязна риза трябва да се направи по мярката на жертвата? Че ти трябват най-малкото два дни да я докараш поне прилична? Давате ли си сметка, че князът нареди да приготвя вашите ризи за не повече от два часа. Чак след това ще мога да ви поостържа, а за едно свястно стържене са потребни поне още два часа.
Направи крачка назад и размаха възмутено пръст.
— Ами тез синджири? — изсъска тон. — Давате ли си сметка, че ще ми е нужен поне още един час да ги отключа, да ги размотая, после отново да ги намотая и пак да ги заключа? И че отгоре на всичко Прародителката ми нареди да разкъсам на парчета още един затворник? И тази работа, ако искаш да свършиш като хората, ще ти отнеме поне още два часа. А кога ще си почивам? Няма ли милост за мен? Няма ли кой да се замисли върху жалката участ на трудовите кора?
Той не бе единственият недоволен сред присъстващите.
— Ами нас питаш ли ни? — завайкаха се войниците. — Трябва да стоим на пост в тази дупка, докато затворниците умрат. И най-неук да си в занаята си, това ще отнеме месеци! Отгоре на всичко онзи идиот, сержантът, отказа да ни даде тампони за уши, и за по-малко от седмица ще оглушеем от писъци. Ами я виж тези хлебарки! Я виж тези пиявици! Я виж тази зеленикава вода! Няма начин тук долу да не хванем някаква треска, а даже и случайно да оживеем, каква ще ни е ползата, ако извадим късмет да се върнем при жените си? Князът ни нареди да омотаем тези нещастници в толкова много вериги, че да не могат да шавнат, та се наложи да ги мъкнем на ръце цели единадесет етажа! Сто на сто ще хванем някоя херния и ще се превърнем в евнуси!
Май всички бяха решили да се оплакват.
— Тежко ми! — изписка някой, който слизаше по стълбите. — Тежко ми! Тежко ми! — проплака Ключовия заек, докато влизаше в камерата за мъчения. — Князът ми нареди да присъствам на изтезанието на най-скъпия ми приятел и на най-великодушния покровител, на когото някога се е радвала жена ми, и отгоре на всичко да му представя подробен доклад за страданията им. Добър вечер. Господарю Ли от Као! Добър вечер, Господарю Лю от Ю! Винаги ми е приятно да ви видя, но бива ли князът да ме задължава да присъствам на такива неща?