— Какво каза? — извика Господаря Ли.
— Ами… Споменах короната и трите пера.
— А имаше ли в разказа и три неверни прислужници?
— Дали са били неверни не знам, но наистина бяха споменати съвсем накратко три прислужници. Имената им са…
— Хо, нека да караме поред — рече Господаря Ли. — Уверен съм, че невероятната ти памет е съхранила всички думи от разказа. Не мога да си представя по-удачен начин за прекарване на времето, преди да ме изтезават до смърт, от изслушването на една приказка.
— Наистина ли искаш да я чуеш? Много се радвам. И на мен ми се щеше да я споделя с някого. Може би от дългогодишния ми труд все пак ще има някаква полза. Приказката е много приятна, макар и да не е пълна.
Един от най-отчетливите спомени в живота ми е как лежах на пода на килията, обвит във вериги от главата до петите, и слушах напевния глас на Окълвания Хо, докато палачът в съседната стая ковеше ризниците за мъчения.
Приказката, както бе обещал Окълвания Хо, бе наистина много приятна.
„Преди много години в едно малко селце живяло едно малко момиченце заедно с любящите го родители. Името му било Нефритовата перла. Един ден селцето било нападнато от разбойници и Нефритовата перла била отвлечена от един от тях, който решил, че може да успее да я продаде. След няколко дни стигнали до прекрасен град, там обаче разбойниците били разпознати и се разпръснали, а в суматохата Нефритовата перла успяла да избяга.
Малкото момиченце се озовало в парк с прекрасни цветя, седнало до най-красивото растение и започнало да плаче. Всичко това станало много отдавна, още преди хората да са се научили да разпознават женшена, а красивото растение било не какво да е, а именно Царицата на женшена. Чула плача на уплашеното дете, трогнала се, и когато след малко Нефритовата перла отворила очи, за голяма своя почуда видяла, че до нея била застанала висока жена с приветливо кафяво лице и топло й се усмихвала с добрите си очи.
— Да не би да си се изгубило, малко момиченце? — попитала Царицата.
Нефритовата перла разказала на добрата жена патилата си, а Царицата на женшена я уловила за ръката и й казала да не се тревожи, защото щяла да я отведе у дома. След много дни стигнали до малкото селце и изпълнените с радост родители се втурнали към детето си. Когато обаче Нефритовата перла поискала да ги запознае със спасителката си. Царицата вече била изчезнала. Завърнала се при другите растения от парка в прекрасния град. Не след дълго обаче усетила, че била обикнала малкото момиченце и и се приискало да го види отново.
Един ден Нефритовата перла чула някой да се обръща към нея по име откъм една бамбукова горичка, влязла там и видяла отново добрата дама с топлия поглед. Царицата станала кръстница на момичето и често го навестявала. Именно поради контакта си с женшена Нефритовата перла израснала много здрава и напета. Когато навършила осемнадесет години, вече била най-красивото момиче на света, макар и да не го знаела. Не след дълго я навестил друг вълшебен посетител.
По време на дъждовния сезон Великата звездна река в Небесата е изпълнена с бурни води. Младият бог на име Звездния пастир през това време трябва денонощно да се труди и да отвежда звездите на безопасни места с помощта на овчарската си гега. През сухия сезон обаче му е позволено да ходи където иска. И така, през един ден от сухия сезон, Звездния пастир решил да посети земята, спуснал се надолу и се приземил до малко селце. Започнал да се разхожда, радвайки се на гледката, докато стигнал до прелестна бамбукова горичка. Забелязал, че има пътека и тръгнал по нея. В центъра на горичката имало поляна с диви цветя, а в центъра на поляната имало малко езерце, в което плавали пъстроцветни рибки. В центъра на езерцето пък се къпело едно селско момиче. Кожата му имала цвета на слонова кост, полирана с пчелен мед, очите му наподобявали черни бадеми, опръскани със злато, косите му били като пухкав облак, а устните му били сочни и излъчвали отдалеч сладост като сливи. В селската девойка имало и други неща, представляващи интерес, и Звездния пастир не пропуснал нито едно от тях.
— Ах! — възкликнала Нефритовата перла, когато видяла как във водата се отразява едно лице. Повдигнала очи и но този начин най-красивото момиче на света и най-красивият бог на Небесата се срещнали.