Както обикновено става, едно нещо води до друго.
Един ден стар придворен, комуто било дадено правото да лови риба във Великата звездна река, пристигнал задъхан в двореца на Небесния император и поискал да бъде приет от Великия господар на нефрита.
— Ваше Небесно Величество! — завайкал се придворният, — Дъждовният сезон започна, обаче Звездния пастир не се е завърнал от земята. Бурните води на Великата река започнаха да блъскат ужасените звезди в големите черни камъни. Много звезди се повредиха, а някои даже потънаха!
Великият господар на нефрита в началото не могъл да повярва, че любимият му племенник се отнесъл така безотговорно към задълженията си. Решил обаче да провери лично как стоят нещата, втурнал се навън и видял, че старият придворен казва самата истина. Надал гневен вик, понесъл се към земята и се приземил с гръм и трясък в самия център на поляната в бамбуковата горичка. Уловил Звездния пастир за косата, завъртял го като играчка, завързана на конец, и го запокитил направо към съзвездието Орел.
— Заемай се веднага с работата си, нагло пале! — изревал Небесния господар. — Кълна се в името на своя прародител. Небесния господар от първоизточника, че няма да ти позволя никога повече да посещаваш земята!
— След това се обърнал към Нефритовата перла: — На колене, уличнице! Приготви се да понесеш гнева на Небесата!
Нефритовата перла паднала на колене и притиснала ръце като за молитва.
— Ваше, Небесно Величество, не е необходимо да наказвате клетата Нефритова перла — проплакала тя.
— Сърцето ми принадлежи на Звездния пастир и не го ли видя повече, ще умра.
Великият господар на нефрита погледнал Нефритовата перла и се сетил, че и той някога бил млад. Погледнал я втори път и си спомнил собствените си думи, изречени неотдавна, че Звездния пастир има в кутрето си повече разум, отколкото останалите му племенници в целите си тела. Погледнал я трети път и го налегнали мрачни мисли за собствената му любима съпруга, Майката-владетелка Ван, за това как използва повече пудра и грим от всички познати му жени и при това с най-малко успех сред тях. Погледнал Нефритовата перла четвърти път и изрекъл: «Десет хиляди проклятия».
Въздъхнал и седнал до брега на езерото. След малко ударил с длан по тревата до себе си.
— Ела, дете мое, седни до мен — казал.
И така, селското момиче седнало до Небесния господар. Той си събул сандалите и двамата си потопили краката във водата. Императорът наблюдавал известно време как малки златни и виолетови рибки плуват около пръстите му, подобно на оцветени снежинки, и сетне нарушил мълчанието.
— Нефритова перло, преди малко се заклех в свещеното име на Небесния господар от първоизточника, че Звездния пастир никога повече няма да стъпи на земята. От тази клетва не мога да се отметна.
Нефритовата перла почнала горчиво да плаче.
— Ами да беше видяла само какви поразии нанесе това момче на Великата звездна река — продължил сърдито императорът. — Поне шест месеца всички болници в Небесата ще бъдат пълни с натъртени звезди. Имаш ли представа колко е трудно да се бинтова ранена звезда?
Нефритовата перла продължила да плаче и императорът се трогнал от скръбния й вид.
— Сега ще направя нещо, за което знам, че сетне ще съжалявам. Уверен съм в това — промърморил. Сетне бръкнал в левия ръкав на дрехата си и извадил оттам малка златна коронка.
— Ето що, селска девойко. Звездния пастир няма да може да те посети на земята, но затова пък ще ти позволя да му гостуваш на Небесата.
— Ваше Величество ми оказва чест, каквато не заслужавам! — извикала Нефритовата перла.
— Това е вярно и никак не ми се ще отсега да започна да мисля какво ще стане, когато за това научи любезната ми съпруга. Майката-владетелка Ван — промърморил Небесния император мрачно. — Както и да е, време е Небесата малко да се поосвежат, а освен това ти затвърди убеждението ми, че Звездния пастир е най-свестният сред моите племенници. А и жена ми ми е длъжница след онези нещастни истории с проклетите й Праскови на безсмъртието, с Чан Го и с отвратителния Бял Заек, конто винаги ми се хили, когато прелитам покрай луната. Послушай съвета ми, млада госпожице, избягвай всякакво вземане-даване със зайци!
След това Великия господар на нефрита бръкнал в десния ръкав на дрехата си и извадил оттам три малки бели перна, които внимателно поставил върху короната.
— Кой ден е днес? — попитал той.
— Ваше Величество, днес е седмият ден от седмата луна — отвърнала Нефритовата перла.
— Много добре — казал императорът. — Тези три перца принадлежат на Царете на птиците. Докато са поставени върху короната ти ще бъдеш Принцеса на птиците и всички птици в Китай ще бъдат твои верни поданици. Давам ти правото на седмия ден от седмата луна да наредиш на птиците да ти изградят мост, по който да се изкачиш до Небесата при Звездния пастир. Тъй като обаче не е разрешено на тези, които не са преминали през пълния цикъл на Великото колело на преображенията, да прекарат на Небесата цяла година, на първия ден от първата луна ще трябва да наредиш на птиците отново да изградят моста, за да можеш да слезеш на земята. След това на седмия ден от седмата луна ще ти се позволи да се изкачиш отново до Небесата и този цикъл ще продължи вечно, тъй като ако Звездния пастир не ти подари Праскова на безсмъртието ще е по-голям глупак, отколкото съм предполагал.