— Чума, която превръща всичко в гнилоч и воня, не съществува — каза презрително Прародителката. — Войници! Нарежете тези кучета на парчета!
Стражите й ни обградиха от всички страни и навярно щяхме да бъдем убити веднага, ако не беше Окълвания Хо. С радостен вик се затича направо към трона. Брадвата се въртеше с такава скорост в ръцете му, че ако можеше да бълва и малко дим и пламък, щеше да заприлича досущ на Бамбуковото водно конче.
— Клъц, клъц! — възкликна щастливо. — Клъц, клъц, клъц, клъц!
Разбира се, той се наниза направо на копията на войниците. Решихме, че е мъртъв, и се възползвахме от кратката суматоха, за да си проправим път. Ли Као изпълни въздуха с летящи ками и четири войника се строполиха на пода.
— Побързай, Господарю Ли, качи се на гърба ми! — извиках му. Той така и стори и аз се засилих към трона. Подпрях тъпия край на копието си на земята, прелетях над главата на Прародителката и си плюх на петите.
Положението ни изглеждаше безнадеждно. Войниците познаваха двореца, а ние не, така че рано или късно щяхме да се окажем в капан. Понесох се нагоре по едно стълбище, а през това време Ли Као сграбчваше вазите, оказали се по пътя ни, и ги хвърляше върху главите на войниците. Войниците обаче бяха твърде много. Озовах се в дълъг коридор, завършващ с масивна двойна бронзова порта. Оказа се заключена. Извърнах се и видях, че половината коридор рече се бе изпълнил с войници. Две редици от стражи се придвижиха към нас покрай стените, а трета, двойна, бе запълнила средата на коридора. Водеше я капитанът на телохранителите. Огледахме още веднъж стената от блестящи копия и поверих скромната си душа на Великия господар на нефрита.
Изведнъж в коридора нахълта слон и сплеска капитана. След малко си дадох сметка, че това не е слон, а Прародителката, и станах свидетел на нещо изключително.
— Клъц, клъц! — викаше радостно Окълвания Хо. — Клъц, клъц, клъц, клъц!
Нямаше право да бъде жив, тъй като кръвта му изтичаше поне от двадесет рани при всяка негова стъпка, но той продължаваше да върви.
— Спасете ме! — изрева Прародителката и сетне с огромното си туловище премаза още трима войници. Всичко приключи след няколко минути.
Прародителката бягаше в кръг и премазваше всичко по пътя си. Окълвания Хо въртеше неуморно брадвата и избиваше всичко наоколо си. Ли Као се включи в касапницата и започна да прерязва гърла, а и аз завъртях меча си. Към края на заниманията си бяхме доста затруднени от това, че започнахме все по-често да се подхлъзваме н препъваме върху парчетата от Прародителката. Броят им никак не беше малък. Изоставихме трупа на последния убит войник и коленичихме до Окълвания Хо.
Лежеше на гръб, все още стиснал брадвата. Животът му изтичаше на червени струйки, а лицето му бе станало пепеляво. Опита се да фокусира погледа си върху нас.
— Успях ли да и видя сметката? — прошепна.
— Хо, ти накълца това чудовище на сто парчета — похвали го Господаря Ли.
— Толкова много се радвам — прошепна свенливият книжник. — Сега прадедите ми няма да се срамуват от мен, когато ме посрещнат в Ада.
— Там ще те чака и Сияйната звезда — казах му.
— О, не — отвърна ми той със сериозен глас. — това би било твърде много. От Царете на Яма ще поискам единствено да се преродя като прекрасно цвете, за да може някоя танцьорка да ме откъсне и втъкне в косите си.
Просълзих се и Окълвания Хо ме потупа но ръката.
— Не плачи за мен. Вол Номер Десет. Отдавна съм се наситил на живота и от дълги години копнея да се върна при Великото колело на преобразованията — гласът му бе съвсем утихнал, така че ми се наложи да се наведа, за да мота да чуя последните му думи. — Безсмъртието е само за боговете — прошепна. — Чудя се как не им омръзна.
Очите му се затвориха, брадвата падна на пода и душата на Окълвания Хо се отдели от тялото му.
Отнесохме го в градината. Времето бе студено и мрачно и докато копаехме не престана да ръми сребърен дъждец. Внимателно положихме тялото в гроба, покрихме го с пръст и след това коленичихме и сключихме ръце за молитва.
— Велика е твоята радост, Окълвани Хо — каза Господаря Ли. — Душата ти се освободи от оковите на тялото ти и сега в Ада те посрещат с големи почести. Ти отърва света от една жена, която отвращаваше еднакво човеците и боговете. Не виждам причини Царете на Яма да не ти позволят да видиш отново Сияйната звезда. Когато настъпи часът да се преродиш желанието ти ще бъде изпълнено и ще се превърнеш в прекрасно цвете, което някоя танцьорка ще втъче в косите си.