— Ще ти дам всичко, което имам, само за тази тайна — каза Господаря Ли и отмести с ръка сламената рогозка, с която беше покрита плячката. Старецът от планината потопи ръцете си в съкровищата.
— Студено! — възкликна той с удоволствие, — От много години не бях докосвал толкова студено съкровище. Всъщност, това съкровище е толкова студено, че ще ти разкрия тайната веднага. Без да те мотая преди това, каквато привичка имам.
Ли Као се поклони и му предложи меха с вино. Стареца от планината отпи глътка и сетне избърса устните си с брадата си.
— Нали знаеш как изглеждат одеждите на боговете? Нефритовите пояси и златните корони? Всяко едно от тези неща ще ти свърши работа. Просто изчакай да настъпи Нова година, когато боговете слизат на земята на инспекция и открадни някоя от техните одежди или корони. Докато я притежаваш, никога няма да остарееш. Бих те посъветвал обаче да побързаш. Още преди двеста години откраднах от тях нефритов пояс, но и до ден днешен дори и Стареца от планината все още не е научил тайната на възвръщането на младостта.
Господаря Ли отметна глава и се засмя.
— Ти за слабоумен ли ме взимаш? Та каква ти е ползата никога да не остаряваш, когато всеки миг можещ да умреш от ухапването на комар или от подхлъзване по стълбите? Безсмъртието е безсмислено, ако не е придружено от неуязвимост. Старче от планината, започвам да подозирам, че май си мошеник.
Стареца от планината му смигна и му върна меха с вино.
— Какво става, стари приятелю с малък недостатък на характера? Искаш да ме подлъжеш да ти кажа повече, отколкото искам, така ли? Значи, според теб, досега не съм разбрал, че в джоба си имаш фирмен знак, на който е изобразено полуотворено око? И не съм си дал сметка защо една стара лисица се разхожда в компанията на малко пиленце? — извърна се тон към мен и ми даде знак с пръст. — Я ти, момче, ела насам.
Погледът на катранените му очи прогори дупка в сърцето ми и ме лиши от собствена воля. Усетих, че съм тръгнал към него със скованите движения на механична кукла, докато той наднича в разума ми. Това, което бе сторил княз Чин, бе само бледо подражание на направеното от стареца.
— Да ме превърне Бог в каменна маймуна! — възкликна от удивление. — Виждам трите прислужници, флейтата, топката и звънчето. Виждам и перата, и короната, макар и по-смътно. Значи, надяваш се да успееш да откраднеш Големия корен на силата, така ли? Момче, та ти си вече жив труп!
Изхихика и освободи разума ми от плен. Олюлях се и насмалко не паднах.
— Нека пиленцето да продължи да действа, щом е решило, че трябва да го убият — каза тихо на Ли Као. — То не би могло да различи ряпа от фъшкия, но ти ми се виждаш човек със здрав разум. Иди и открадни нещо от някой бог и сетне ела отново тук с десет пъти повече съкровища от тези. Тогава ще ти разкрия тайната на неуязвимостта, която, както правилно отбеляза, придава смисъл на безсмъртието.
Ли Као отново отпи от виното и повторно предаде меха на стареца.
— А дали съществува въобще такава тайна? — изрази той съмнение. — Всяко живо същество, притежаващо сърце, може да бъде убито. Вярно е, че има стотици народни приказки за хора без сърца. Винаги обаче съм ги приемал като алегории и басни. Понякога много убедителни, наистина, но все пак описващи по-скоро черта на характера, нежели анатомическо състояние.
— Нито една от тези приказки не казва истината. Когато обаче чуеш нещо, речено ти от най-мъдрия човек в света, можеш да му повярваш. Аз открих тази тайна — каза Стареца от планината. — Май много не ми вярваш, мой увредени приятелю? Намери все пак сили да се удивиш на постигнатото от човека, изравнил се с боговете!
Разтвори дрехата си и насмалко не припаднах. На мястото, където трябваше да се намира сърцето му, зееше дупка. През нея можах да видя каменния стълб, огрян от слънчевите лъчи, гонга и чука и черния отвор на пещерата.
— Фантастично! — рече Господаря Ли с възхищение.
— Ти си наистина най-мъдрият човек на света и един тъпак като мен не може да не се поклони пред твоя гений.
Стареца от планината доволно се усмихна и подаде меха на Ли Као. Той се поклони и жадно отпи глътка.
— Според мен сърцето ти все още тупти, макар и някъде другаде — каза замислено Господаря Ли. — Ще бъде ли безопасно, ако то се превърне в песъчинка или снежинка? Сърце, превърнато в нещо друго, вече престава да бъде сърце. Логиката ми може и да ти се стори опростенческа, но интуицията ми подсказва, че напипвам истината.