Господаря Ли се засмя и не престана да се смее, докато от очите му не потекоха сълзи.
— Мога да си представя как Негово Небесно Величество седи там горе и държи проклетата книга в скута си. Представям си и как погледът му започва да шари по земята и изведнъж се сепна, когато вижда как там долу двама прекрасни люде на име Ли Као и Вол Номер Десет търсят Великия корен на силата. „Защо пък да не помогна на клетите дечица от бедното селце Ку Фу? — задава си въпрос Господаря. Най-сетне, нали смисълът на съществуването ми се състои именно в това?“ И така, пред нас се появяват Лихваря Фан н Мърлявия Ма, за да ни кажат, че коренът е у княза, и освен това намират плочката, на която е описана историята на Нефритовата перла. „Чиста случайност“, въздиша Великият господар на нефрита. Фан и Ма отново се появяват ненадейно, за да ни помогнат да се измъкнем от една кула заедно със Скъперника Шен, а той пък ни разказва за Стареца от планината. „Отново случайност“, въздиша Великият господар. Бамбуковото водно конче ни отвежда право към Пещерата на камбаните, там оглеждаме картината, на която е изобразен Вехтошаря, след това се срещаме повторно с Окълвания Хо, който междувременно е разчел историята на Принцесата на птиците. „Пак случайност, въздъхва Великия господар. В края на краищата, аз просто се опитвам да им помогна да открият корена, който би могъл да спаси децата на Ку Фу.“ Дотук — добре. Дай сега обаче да видим какво точно се прокрадва към нас. Би трябвало лесно да го открием, защото сме в непосредствена близост до него.
Нервно се огледах, но към нас се прокрадваше единствено гущерче, захапало буболечка.
— Преди време един генерал сънувал, че го извикали в Небесата. И след завръщането си открил, че вследствие на промяна на строителните планове Възглавницата на Дракона се оказала разположена по смехотворен начин — каза Господаря Ли. — После, след един но-особен прочит на триграмите крепостта се сдобила с призрачен пазач на име Ван, а два века по-късно някои от местните деца започнали да играят странна игра.
Господаря Ли приключи с вечерята си и ми даде знак с ръка.
— Княз Чин решил, че ще премахне всякакъв спомен за Принцесата на птиците като изгори книгите, разруши храмовете и избие техните монаси и поклонници, и обезглави професионалните разказвачи. Забравил е обаче за една детска игра — каза Господаря Ли. — Воле, съществува нещо, което се нарича расова памет. Благодарение на нея споменът за събитията се запазва и след като обикновените разкази и повествования са се превърнали в прах. Един от начините, по който тази памет се изразява, са детските игри и песни. Когато децата се събират до стената да играят на криеница, те всъщност пресъздават историята на княз Чин и Принцесата на птиците.
Погледнах го глупаво.
Нефритовата перла е била дете на женшена. Кръстницата и е била Царицата на женшена — каза Господаря Ли. — Как може да се улови едно дете на женшена?
— С помощта на червена панделка.
— А как се е преоблякъл князът, преди да се яви на прислужниците и?
Сетих се за картината в Пещерата на камбаните.
— Като куц вехтошар, подпрял се на патерица.
Ли Као започна да възпроизвежда движенията на родните момченца, лежащи в лечебницата на манастира, като махаше с ръка във въздуха и кривеше раменете си. След това показа как момичетата се опитват да опазят панделките си.
— Макар и да не съзнават това, момченцата, подскачащи на един крак, възпроизвеждат образа на куция вехтошар. Момиченцата, също така несъзнателно, играят ролята на убитите прислужници на женшена. Последното момиче се превръща в Нефритовата перла, но не може да бъде убито, тъй като е изяло Прасковата на безсмъртието. Следователно момчето, което отнема червената й панделка, трябва да я скрие някъде. Днес то е княз, а пък другите деца са се превърнали в птиците на Китай, С превързани очи са, защото птиците не могат да видят принцесата си, след като тя е изгубила своята корона. Опитват се да я спасят като я открият чрез напипване, но за това има ограничения във времето. Така, кажи ми сега защо князът трябва да брои до четиридесет и девет?