— Заради начина, по който нещата трябваше да стоят.
— Ха!
— Заради начина, по който нещата стояха преди.
— Ха!
Коен погледна надолу. Ухили се.
— И заради три адреса. Някой ден ще умра. — допълни той — Обаче не днес, струва ми се.
Вятърът вееше от към планините, изпълвайки въздуха с финни ледени кристалчета. Беше твърде студено, за да вали сняг. В такова време вълците слизаха към селата и дърветата в гората се пръскаха, когато сърцевината им замръзнеше. Само дето в днешни времена имаше все по-малко и по-малко вълци и горите ставаха все по-редки и по-редки.
В такова време, здравомислещите хора си седяха вкъщи пред огъня.
И си разказваха истории за герои.
Превод: Laurelynd, 2003.