Влажната миризма на застояла вода и гнилоч го накара да се дръпне от прозореца. Тао Ган се беше навел над масата и сглобяваше счупени порцеланови парченца. Слабият мъж вдигна поглед и заяви:
— Мисля, че Йи се е опитал да се защити, господарю. Това са парченца от счупена ваза. Като сглобим това онова, се получава доста правдоподобна история… благодарение на джинджифиловия сироп, който става за лепило — съдията се приближи до масата и Тао Ган продължи: — След като посетителят се е появил, Йи е седнал на масата, хапнал е няколко сладки с джинджифил и е пил от напитката. По пръстите на дясната му ръка е останал сироп, на подгъва на ръкава му се вижда петно. После Йи най-вероятно е хванал камшика, защото открих сироп и по дръжката му. Убиецът е побеснял, изтръгнал е камшика от ръцете му, както предположихте, или пък Йи просто го е изпуснал. Както и да е, той се е огледал за оръжие, с което да се защити, и е грабнал вазата. Както личи от парченцата, които сглобих, вазата е била с тънко издължено гърло и тежко тяло. Но убиецът го е ударил, преди Йи да успее да я използва, защото по никое от парченцата няма следи от кръв. Йи е изпуснал вазата и тя се е разбила на пода. Може да се предположи, че Йи е взел вазата, след като е изпуснал камшика, тъй като две големи отломки от нея лежаха върху езиците на камшика.
— Чудесно заключение! — отзова се съдията Ди. — Но откъде знаеш, че Йи е взел вазата в ръце? Нима не може да е била бутната или да е паднала от масата по време на боя?
— Погледнете това парченце, господарю!
Тао Ган взе една продълговата порцеланова отломка и я приближи до свещта. С тънкия си кокалест пръст посочи засъхнало лепкаво кафяво петно.
— Това парче е част от източеното гърло на вазата. Защо Йи ще я хваща по този начин, освен ако не е трябвало да се защити?
— Превъзходно! — възкликна съдията с доволна усмивка. — Ха, ето какво ми напомни вилата на Ху преди малко! Мотива с върба!
Той посочи към парченцата, които Тао Ган беше, слепил върху масата. Върху тях личеше вила на речен бряг, обградена с една редица върби. На горния кат имаше тесен балкон. Вазата беше ценна антика, мотивите в синьо бяха дело на майсторска четка.
— Всичките парчета са тук — каза Тао Ган. — Може да се възстанови цялата ваза. Надникнах и под леглото, огледах пода. Няма нищо.
— Нека още веднъж да се поразходим из галерията и да огледаме двамата. После трябва да тръгваме, имаме и друга работа. Търсенето на танцьорката и нейния сводник ще оставим на градското съдилище. Ти обиколи пред колоните!
Съдията Ди се вторачи в пода пред еркера. Изведнъж замръзна. До цокъла на третата колона лежеше смачкано парче бял плат. Той приклекна и извика:
— Донеси свещта, Тао Ган!
Двамата мъже внимателно разгледаха находката. Беше квадратен къс бял плат, кърпа или шал. В средата му имаше червено петно.
— Убиецът е избърсал в него оръжието си, господарю! — възбудено проговори Тао Ган. — Или пък ръцете си — той извади от ръкава си навосъчена хартия, пое внимателно с нея плата и го отнесе на масата. — Няма никакъв надпис, няма нищо! — разочаровано заяви той, след като го разгледа.
Съдията опипа краищата с пръсти.
— Странно — бавно каза той. — Петното от кръв в средата е почти засъхнало, а краищата на парчето са още влажни. Вода! Я погледни! Това е малко листче от водно растение, ето тук при шева. Увий парчето, Тао Ган. Може да се окаже важно доказателство — внезапно съдията вдигна ръцете си и ги разгледа внимателно. — Много, много странно! — възкликна той. — Когато вдигнах бамбуковите щори, забелязах, че первазите на еркерните прозорци са покрити с прах. После се надвесих навън от левия прозорец и се подпрях на перваза, а по ръцете ми няма прах…
Той пристъпи бързо до левия прозорец, каза на Тао Ган да донесе свещта по-наблизо и внимателно се вгледа в червената лакирана повърхност на широкия перваз.
— Идеално чисто — съобщи той. — А первазите на другите прозорци чернеят от прах — той отиде до първия прозорец и се надвеси силно навън, което накара Тао Ган да го хване загрижено за ръкава. — Погледни! — извика съдията. — От външната страна на еркера има тесен цокъл, точно над поддържащите колони. Виждаш ли онова зелено стъбло, залепнало при ъгъла? Това е някакво водно растение, Тао Ган — и като се отдръпна от прозореца, вече с по-спокоен тон заяви: — Значи някой е преплувал канала и е влязъл тук, като се е изкатерил по колоната — съдията отиде до масата, размахвайки ядно ръкави. Дръпна втория стол и се отпусна тежко на него. — Моето предчувствие все пак излезе вярно, Тао Ган — мрачно заяви той, скръстил ръце в дългите си ръкави. — Това убийство съвсем не е толкова прост и ясен случай.