— Убивайки тези трийсет души — със суров глас изрече съдията, — вие сте спасили безброй граждани от гладна смърт. Ако тълпата беше опожарила и разграбила хамбара, триста-четиристотин души щяха да се налапат до насита тази нощ и толкоз. А после? Но ако храната се разпределя правилно на равни дажби, запасите ще стигнат за цялото население още за месец. Не е било приятно, но какво да се прави!
— Ако старият Мей беше жив, нямаше да има бунт — промърмори навъсено Тао Ган. — Мей успяваше да се справи с недоволната тълпа. Когато разпределяше ориза на пазара, той им говореше, че трябва да бъдат търпеливи, че скоро ще завали и тогава дъждът ще измие заразата от града. И те му вярваха.
Съдията вдигна глава и се вгледа в небето.
— Не се усеща и полъх — с омерзение каза той и се отпусна в креслото си. — Седнете! — нареди рязко на помощниците си. — Ще ви разкажа за убийството на Йи. Случаят е доста необикновен и за малко ще ви откъсне от проблемите на града.
Тримата мъже придърпаха столовете си до масата и насядаха. Тао Ган наля пресен чай и съдията Ди заговори. Описа подробно какво точно са открили в имението на Йи с Тао Ган, предаде и разговора с Ху. Докато говореше, със задоволство наблюдаваше как сивите напрегнати лица на Ма Жун и Цяо Тай полека се отпуснаха и двамата с нарастващ интерес следяха разказа. Когато свърши, Ма Жун възкликна възбудено:
— Ху е убиецът, господарю! Паднало му е случай да го направи, имал е и физическата сила да се възползва от този случай. Освен това и мотив — ревността към Йи, който бил турил ръка на танцьорката.
— А Йи нарочно е счупил вазата, за да ни остави улики срещу Ху, да ни насочи към неговата вила от мотива с върба на вазата — добави Цяо Тай. — Счупена ваза или делва могат да бъдат доста опасно оръжие, ако се използват като тояга, но само уличните побойници ги умеят тези неща. Потомствен благородник като Йи едва ли би се сетил за подобно нещо. Нека арестуваме Ху, господарю!
— Не бързайте! Ху направо надмина себе, опитвайки се да се представи за тъп и избухлив западнал аристократ. И все пак не беше достатъчно убедителен, защото се разкъсваше от силно вътрешно напрежение. Имам ясното усещане, че танцьорката Порфир е нещо странично в един много по-голям сблъсък. За това той ни разказа всичко за нея и за това, как го побърквала нейната чувствена красота. Не си даваше сметка, че по този начин едва ли не сам си слага главата на дръвника. Това най-силно ме кара да не бързам с изводите си по отношение на него. Засега друго няма.
Тао Ган подръпваше острата си брадичка.
— Искреното признаване на изобличаващи полуистини си е номер на изпечените престъпници — обади се той. — Друго, което ми се стори подозрително, е, че Ху не прояви никакъв интерес как точно е бил убит Йи.
— Но за окото му все пак се заинтересува — уточни съдията.
— Заради песничката, нали? — попита Цяо Тай.
— Тези стихчета, изглежда, сериозно го тревожат — каза съдията Ди. — Не виждам защо. И друго ми се иска да узная: Защо Порфир е рискувала да си навлече неприятности и от Ху, и от Йи, като е разпалвала съперничество помежду им? Йи е богат, Ху е беден, защо тя се е изложила на опасността да загуби един добър клиент, правейки мили очи на Ху? О, да, забравих да ви кажа, че слугинята на Йи и Ху потвърдиха нашите съмнения относно доктор Лю. Личният му живот е доста съмнителен. Явно мъжът е похотлив и това ме кара да се тревожа за госпожа Мей, около която се навърта. Тя е все още хубава жена и доста беззащитна след смъртта на съпруга и. Постъпих глупаво, като пратих Лю със съобщение за нея. Тао Ган, иди да видиш дали старши писарят се е върнал.
— Да се върнем на положението в стария град, господарю — предложи Ма Жун. — Изглежда, събирачите на трупове започват да се превръщат в заплаха. Както знаете, броят на стражниците е намален докрай, за да има достатъчно хора, които да събират мъртъвците. Но към тях са се примъкнали всякакви скитници и негодяи. Естествено, не може много-много да се придиря при избора, защото работата не е за завиждане. Но си е истина, че за някои черните качулки са не толкова защита от заразата. Всъщност така ходят маскирани и се възползват от това, за да ограбват хората, чиито починали близки прибират.
Съдията Ди стовари юмрук върху писалището.
— Като че ли не ни стигат другите неприятности! Нареди на стражниците от градското съдилище да държат под око тези бандити, Ма Жун! Първият, когото хванат да краде, да бъде бичуван пред всички на площада. И да се знае, че при по-сериозни престъпления ще бъдат обезглавявани на място. Трябва да ги сплашим сурово, иначе положението ще се изплъзне от контрол.