Появи се Тао Ган, следван от старши писаря.
— Съставихме списък на ценните вещи в имението на Мей, ваше превъзходителство — почтително заговори възрастният мъж. — Домоуправителят ни помагаше, за щастие вече е здрав. Също така запечатахме сандъка и касите до пристигането на братовчеда на починалия. Погрижих се тялото да бъде облечено и поставено във временния ковчег, както подобава.
— Доктор Лю беше ли там?
— О, да, ваше превъзходителство. Той много ни помогна при описването на имота. Когато си тръгвахме, обсъждаше разни домашни въпроси с госпожа Мей.
— Благодаря ти — когато писарят напусна залата, съдията каза ядно: — Точно както си мислех! Надявам се, че веднага след погребението госпожа Мей ще замине за планинското имение.
— Трябвало е да го направи още преди три седмици — отбеляза сухо Тао Ган. — Най-обикновената предпазливост го изисква. Ще добавя, господарю, че макар госпожа Мей да има вида и обноските на истинска дама, аз имам известни съмнения за нея. В досието на Мей намерих регистрация за брака, сключен преди тринайсет години. Но за съпругата няма други данни освен името, презимето и възрастта. Проверих и втори път, порових доста, но не открих и думичка за нея или за семейството й. Няма да се учудя, ако се окаже куртизанка, откупена от стария Мей.
Ма Жун и Цяо Тай си размениха развеселени погледи. Те знаеха, че Тао Ган е неизлечимо подозрителен и че ако не успее да задоволи любопитството си, става ужасно мнителен. Съдията Ди се усмихна.
— А какво става с клоаките в стария град? — попита след малко той със сериозен тон.
— Всичките са препълнени с отпадъци и нечистотии, господарю — отвърна Ма Жун. — Гъмжат от плъхове. Грамадни гнусни гадини с дълги голи опашки. И най-едрата котка не смее да им излезе насреща. Накарах нашите хора да затворят с железни решетки отворите. Бедняците от колибите ми разказаха, че се случвало плъховете да отхапят пръст от ръката или крака на спящ човек. Дори били нагризали и убили едно пеленаче.
— Трябва да отворим шлюзовете, които свързват клоаките с канала, и то веднага — каза бързо съдията. — Тогава ще се прочистят и плъховете ще се махнат, защото ще изчезнат нечистотиите, които ги привличат. Тао Ган, предай незабавно тази заповед за стражите от Източната и Западната врата! — Щом Тао Ган излезе, съдията се обърна към Ма Жун и Цяо Тай: — Каква е следващата ви задача за през нощта? — попита той.
— Мислехме да подремнем малко, господарю — отвърна Ма Жун, — а после отново да обиколим постовете. Брат Цяо ще поеме горния град, аз — долния. Нали ви казах, хората не достигат и е добре момчетата да бъдат окуражавани с по някоя дума. Тази липса на хора започва да се превръща в сериозно затруднение, господарю, както пролича и при безредиците пред хамбара. Не може ли да наредите на командира на дворцовата гвардия да ни отпусне стотина пехотинци?
— Разбира се. Кажи на старши писаря да състави заповед, веднага ще я подпиша. Императорският дворец е заграден с широки ровове и високи стени и лесно се отбранява. А и тълпата търси храна, не просто плячка — той се замисли за миг и добави: — Ма Жун, когато наближиш моста Полумесец, хвърли един поглед към къщата на Ху. Току-виж ни излязъл късметът да го сварим с компания. Когато бяхме при него с Тао Ган, имах чувството, че чака някого. Не изключвам възможността да има връзка с тази танцьорка Порфир и тя да го посещава. Сега, докато Ху е сам, имат възможност да се срещнат незабелязано. Завариш ли момичето там, арестувай и двамата. Наредих да се потърсят из публичните домове сведения за тази танцьорка. Но хората са толкова заети, че се съмнявам дали ще се намери някой да свърши тази работа. Сега е най-добре вие двамата да идете да си починете. Измийте се и поспете — съдията огледа разтревожено Ма Жун и попита: — Да не са те ударили с камък при складовете?
Ма Жун попипа цицината на челото си и се усмихна почти самодоволно.
— Не, господарю. Стана малко сбиване в кръчмата „Петте благословии“, докато чаках Цяо Тай. Исках да помогна на едно момиче, нападнато от цяла банда нехранимайковци. Спънах се и си ударих главата в ръба на масата. А момичето, както се оказа, нямаше нужда от моята помощ. Беше майсторка на тежките ръкави, нали сте чували за тях?
— Много интересно! — каза съдията Ди. — Чувал съм за това умение. Наистина ли е толкова опасно, колко то разправят?
— И още как! Докато се усетя, едно момиче накара четирима главорези да си плюят на петите. Счупи ръката на единия от негодниците, при това само с един ръкав.