— Мислех, че винаги се използват два — отбеляза съдията. — Като при боя с два къси меча, който също е номер на долните жени.
— Тя не е долна жена! — разгорещено възрази Ма Жун. — Дъщеря е на един пътуващ кукловод. Нещо като акробатка, но иначе много добро, възпитано и образовано момиче.
— Нейната сестра близначка Корал — намеси се Цяо Тай — пък се оказа същата онази девойка, която доктор Лю задиряше тази вечер.
— Нея не съм я виждал — безразлично отговори Ма Жун. — Но сестра й Синьобяло е изтънчена и силна жена. Сдържано, почтено момиче, което няма нищо общо с ония вулгарни кресльовци, каквито често се срещат сред пътуващите актьори.
Съдията погледна въпросително Цяо Тай. През всичките години, откак Ма Жун беше на служба при него, винаги за съжаление бе показвал предпочитание към вулгарните и кресливи жени. Цяо Тай повдигна вежди в скептично изражение. Съдията Ди се изправи.
— Сега ще прегледам документите, които са постъпили в канцеларията. Ще се видим утре на закуска. Всъщност днес, полунощ отдавна мина!
ГЛАВА XII
Ма Жун подремна един час и тръгна за стария град. Беше към два часа след полунощ. Той остави тежката си броня и ризницата и излезе с удобна памучна кафява куртка, а на главата вместо неудобния шлем нахлупи плоска черна шапка. Предстоеше му много ходене, а всичките командири на военните постове лично го познаваха. След като напусна четвъртия пост, се оказа близо до моста Полумесец и реши да хвърли един поглед към вилата на Ху, както му бе наредил съдията. Изкачи се до средата на моста и се опря на перилата, взирайки се в тъмнината. Вилата тънеше в мрак и само през облепената с хартия врата на горния кат, опасан с тесен балкон, прозираше слаба светлина.
— Значи Ху си има компания — промърмори доволно Ма Жун. — Да се присъединим към празненството!
Нещо изпляска във водата недалеч от моста. Ма Жун се надвеси над парапета, но видя само забързаното течение, което се вихреше след колоната на моста и отново се устремяваше в пенести вълни.
— Да можехме да отворим шлюзовете на небето — промърмори Ма Жун, — та да се размърда най-сетне тоя застоял въздух! Ние…
Внезапно застина. Сграбчи парапета и се надвеси колкото може по-напред. Надолу по течението до левия бряг, точно под балкона на Ху, в черната вода се мярна нещо бяло. За миг Ма Жун зърна гола ръка.
Изтича надолу по моста и скочи в гъстите храсти на брега. Тръни и бодли деряха лицето и ръцете му, но той не им обръщаше внимание и скоро стигна до водата. Течението беше изронило доста навътре брега, отнасяйки големи части от него. Ма Жун изхлузи двете си обувки, изу панталоните си, след това хвърли и куртката и шапката си в храстите по-навътре на сушата. Нагази до колене в калното дъно, стиснал един стърчащ клон, и се вторачи в повърхността на водата, по която трепкаха отраженията от сигналните фенери под моста. Бялата ръка отново се мярна. Някой се давеше и се бореше отчаяно, странно неподвижен посред бързея. Като че нещо го държеше здраво отдолу. Ма Жун се гмурна напред в течението. Няколко мига под водата му бяха достатъчни, за да осъзнае опасността. Дъното беше обрасло с всякакви водни растения, жилави треви, увиващи се стъбла и водорасли. Бяха здраво вкоренени, дори силното течение не бе в състояние да ги изтръгне. Вероятно давещият се беше оплетен в тях. Роден и израсъл в провинция Цзянсу сред реки и езера, Ма Жун плуваше като риба. Знаеше, че при всяко по рязко движение я ръка, я стъпало можеха да се окажат в мъртвата хватка на виещите се стъбла, затова се остави на течението, помръдвайки крака, колкото да не потъне, докато с ръцете си внимателно разтваряше тръстиките отпред. От давещия се нямаше и помен. Изведнъж ръката му напипа дълга плитка, после голо рамо, Провря бързо лявата си ръка под гладкия гръб, а с дясната вдигна главата и я задържа над повърхността. Съвсем близко до очите му се показа мъртвешки бледото лице на Синьобяло. Клепачите й бяха наполовина спуснати.
— Сложи ръце на раменете ми и не мърдай! — прошепна той.
За свое успокоение забеляза, че устните й се раздвижиха. Тя изхълца. Той отпусна крака си надолу, внимателно опипвайки във водата. После потопи дясната си ръка покрай изящното й коляно и с ловки движения освободи ходилото й от растителните пипала. Помисли си, че както беше недоспал и отдавна не бе тренирал, ще му е дяволски трудно да я извади на брега. С тревога забеляза, че очите й са затворени. Беше изгубила съзнание. Така може би ще ми е по-лесно, реши той. Но трябваше да бърза, за да не издъхне в ръцете му. Стори му се, че гърдите и вече не се повдигат. „Трябва да бързам бавно. Дяволска работа!“ — изруга той наум. Обърна се по гръб и придърпа отпуснатото тяло между краката си, като с лявата длан държеше брадичката и нагоре, за да са над водата устата и носът. Някакво водорасло се оплете около краха му, но той успя бързо да се освободи. Заплува по течението към едно дърво до градината на Ху.