— Тежичка е! — изръмжа той, докато изтегляше на брега товара си.
Опипа с крак земята, докато откри сред камънаците миниатюрна полянка, положи я по корем и бързо раздвижи ръцете й. Трябваше да върши всичко слепешката, по инстинкт, защото сред гъстите храсти мракът беше непрогледен. Тя повърна много вода и той въздъхна с облекчение. Опипа лицето й с ръка и долови, че клепачите й трепкат и устните помръдват. Бързо я обърна възнак, приклекна до нея и се зае да разтрива студените и отпуснати крайници. Ма Жун задиша тежко, по някое време вече не можеше да каже дали влагата, стичаща се по лицето и раменете му, беше водата от канала или собствената му пот. Изведнъж девойката прошепна:
— Долу ръцете от мен!
— Я млъквай. — сопна се той, после осъзна, че тя едва ли го е разпознала, и добави по-нежно. — Аз съм войникът, който ти почисти ръкава в кръчмата, спомняш ли си? Бях там и си говорехме с баща ти.
Стори му се, че по устните й пробяга слаба усмивка.
— Ама как се строполихте на носа си — промълви тя.
— Така беше — кисело отвърна Ма Жун. — Исках да ти помогна, но ти добре се оправяш. Освен тази нощ. Как се озова в канала?
Докато разтриваше бедрата й, той се възхити от здравите и стегнати мускули.
— Все едно съм изгнила отвътре — тихо каза тя. — Но как ме открихте? Отдавна е минало полунощ.
— Ами аз всяка нощ обикалям постовете. Бях на моста и те видях. Между другото името ми е Ма Жун.
— Какъв късмет, че сте ме зърнали. Благодаря ни, господин Ма!
— Нищо работа. Сега кажи за теб. Не вярвам господин Ху да те е хвърлил през балкона?
— Много смешно наистина… Не, господин Ху не ме хвърли през балкона. Аз скочих!
— Скочи? От моста?
Тя въздъхна.
— Вие ме спасихте от удавяне и съм длъжна да ви разкажа. Ще карам накратко. Някога баща ми работеше у този Ху. Напусна преди години, така и не разбрах защо. Ху ме покани да дойда тази вечер при него, имал да ми съобщава нещо за баща ми. И аз като последна глупачка отидох. Мръсният плъх се оказа похотлив. Между другото вече можете да спрете да ме разтривате. По-добре съм. Бяхме сами в библиотеката и той понечи да ме… Стана нещо като сбиване, аз зная няколко хватки, но и мръсникът си го бива, пък и е як като бик. Накрая, когато полата и жакетът ми бяха станали на парцали, успях все пак да го халосам в стомаха и той се сви. Изскочих на балкона и се хвърлих в реката Не плувам зле, но и не съм очаквала, че тези проклети водорасли са толкова жилави.
— Мръсникът му с мръсник! — избухна Ма Жун, — Веднага щом се освестиш, ще му направим едно посещение на вежливост и ще го накарам да си каже майчиното мляко — внезапно той усети ръката й върху гърдите си.
— Моля ви, недейте! — изрече тя забързано. — Той може да смаже баща ми… — и добави горчиво: — Освен това нямаше свидетели, кой ще повярва на моите обвинения срещу толкова важна клечка като Ху?
— Аз — отривисто рече Ма Жун. — Винаги и навсякъде!
В следващия миг усети ръцете й около врата си. Тя придърпа главата му и страстно впи устни в неговите, притискайки голотата си към широката му гръд. Той я обгърна със силните си ръце. Нямаше и помен от колебанието, което обикновено съпътства първата прегръдка. В пълния мрак страстта се разгоря докрай, съпроводена от усещане за безпределна нежност. Когато най-сетне се отпусна по гръб на тревата, едната му ръка остана под раменете й, а другата лежеше върху възбудената и гръд й той с ликуване си помисли, че никога не бе притежавал по-прекрасна жена. Двамата останаха дълго да лежат един до друг и Ма Жун си пожела така да продължи до безкрай. Първите й думи обаче рязко попариха възвишеното му мечтание.
— Какво ще правим сега без дрехи? Тия комари са страшни кръвопийци!
— Ще отида да хвърля един поглед в задния двор на Ху — проговори Ма Жун. — Проклета тъмнина! — изруга той, докато си пробиваше път през храстите.
„По-добре да не я бях виждал!“ — помисли си той. Дали това бе някаква шегичка, или случилото се наистина не означаваше нищо за нея? „Ох!“ — изпъшка той. Беше си ударил краха в остър камък. Дървената ограда на Ху беше пред него, той ловко се прехвърли през нея и веднага напипа въжето с прострени дрехи, които слугите бяха забравили да приберат. Грабна някаква куртка и чифт панталони. Докато й ги подаваше, каза:
— Не зная дали ще са ти по мярка, но поне има дълги ръкави, в които да пъхаш ония твоите железа. Тази вечер не ги ли носеше със себе си?