Сега, когато можеше ясно да разгледа лицето й, осветено от храмовия фенер, му се стори, че зърва в очите й някакво пламъче, и това му вдъхна кураж.
— Ще бъда много щастлив, ако се срещнем пак — каза той. — Не заради онова. Просто за да се опознаем по добре. Ще се видим ли?
Тя докосна мократа си коса.
— Добре, ако не ви е страх, елате утре по обед в „Петте благословии“. Ще гледам да съм там, ще хапнем по купичка юфка. Аз съм акробатка, жена извън порядъчното общество. Хубавото му е, че мога да се показвам с всеки мъж, който ми харесва. Елате, ако не се притеснявате, че ще ви видят с мен.
— За какъв ме вземаш? Ще дойда… госпожице акробатке!
ГЛАВА XIII
Рано заранта веднага след изгрев слънце съдията Ди излезе по нощна роба на мраморната тераса. Един поглед към непроницаемата жълтеникава мараня, която обграждаше терасата, му бе достатъчен. Вече трета седмица сутрин го посрещаше все същата мъгла. Тя означаваше, че нямаше да има и полъх или промяна на времето, че нямаше надежда за дъжд. Поразеният град щеше да изтлява още един непоносимо мъчителен ден под тегнещия от зараза зной.
Той влезе вътре и затвори вратата зад себе си. В обширната зала с нисък таван беше душно, но трябваше да се пази от зловредната мъгла навън. Това помещение на последния етаж от губернаторския дворец през лятото се използваше за приеми в по-тесен кръг. На мраморната тераса гостите можеха да се насладят на нощната прохлада. След въвеждането на извънредното положение и след като Великият съвет предостави губернаторския дворец на съдията Ди, той го превърна в свой щаб. Нареди да подредят четирите банкетни маси в квадрат и да поставят собственото му писалище в средата. На първата маса стояха папките и документите, свързани с управлението на града, на втората бяха книжата и заповедите, отнасящи се до извънредните мерки, на третата — делата на Върховния съд, а четвъртата беше отрупана с досиета и преписи, отнасящи се до изхранването на населението. Така всичките документи му бяха под ръка, докато седеше зад писалището си.
Срещу терасата бяха поставени леглото му и маса за чай с четири стола, в ъгъла имаше семпла тоалетка. Съдията спеше, работеше и се хранеше тук, откакто беше изпратил трите си съпруги с децата в планинското имение на един свой приятел и беше заключил официалната си резиденция южно от императорския дворец.
От тази зала той ръководеше градската управа, която императорът лично му беше поверил преди три седмици. Тогава дворът, съдилището, правителството и всички други органи на властта се бяха пренесли в императорския стан на трийсет мили от столицата в прохладните поли на планината. Там бе построен временен град от палатки и бараки, който сега представляваше престолнината на необятната китайска империя. Столицата с население, намаляло до две трети от нормалното, се бе превърнала в изолиран остров, по чиито улици шестваше черната смърт. На съдията бе поверено управлението на един опустошен, завладян от ужаса град.
В обзаведения щаб на съдията Ди свита чиновници и помощници, военни и цивилни, поддържаха връзка между него и най-важните средища на градската управа, също настанени в двореца. Военното командване, поверено на Ма Жун и Цяо Тай, беше на третия етаж, градският съд заемаше целия приземен етаж, както в нормално време, на втория етаж се намираше архивът, царството на Тао Ган.
В стаята влезе прислужник с купичка ориз и поднос със солена риба и зеленчуци и го постави на чайната масичка. Съдията седна пред нея, взе пръчиците за храна и внезапно осъзна, че няма никакъв апетит. С Тао Ган бяха съставяли официални заповеди и съобщения до късно през нощта, двата часа сън след това бяха изпълнени с кошмари и той се бе събудил още по-уморен. Болеше го гърло и изгълта чаша чай. Докато си сипваше втора чаша, влезе Цяо Тай. Поздрави съдията, наля си и той чай и докладва:
— В горния град нощта мина, общо взето, спокойно, господарю. Стана само едно по-сериозно престъпление преди час. Гнусна история! Четирима от качулатите, повикани в къщата на един капитан, починал от чумата, изнасилили вдовицата и двете му дъщери. За щастие виковете им привлекли патрулите, които минавали наблизо, и престъпниците били арестувани на място. Съгласно вашата заповед наредих на военната полиция да ги откара на площада при общинската клада, където се навъртат повечето събирачи на трупове, и там бяха обезглавени публично. Както си бяха с черните качулки и всичко останало.
Съдията Ди кимна.
— Надявам се това да послужи за назидание. Колко събирачи на трупове има в момента?