— Кога я открихте?
— Преди половин час, ваше превъзходителство. Бях дошъл да се осведомя как е със здравето госпожа Йи, тъй като убийството на съпруга й беше много тежък удар за нея. И имах опасения, че…
— Карайте по същество!
Докторът погледна измъчено съдията и примирено продължи:
— Слугинята Касия ме заведе направо в будоара. Каза ми, че съм дошъл навреме, защото господарката й не се обадила, когато почукала, за да и поднесе утринния чай. Вратата била заключена отвътре. Когато госпожа Йи се заключваше, това означаваше, че е прекарала тежка нощ и че е в потиснато настроение. Реших, че се нуждае от успокоително, почуках, казах си името, обясних, че съм дошъл да проверя как се чувства. Тя не отговаряше и аз се изплаших, че може да й е призляло. Пратих прислужничката да повика сина си и той разби ключалката с брадвичка — докторът зарови пръсти в тънката си брадичка и поклати глава: — Висеше на главната греда, ваше превъзходителство. Веднага срязахме въжето, но тялото й вече бе вкочанено. Изглежда е избутала тоалетната масичка до средата на стаята и е сложила отгоре стола, който лежеше отстрани на пода. Качила се е горе, надянала е примката на врата си и е ритнала стола. Вратът й бе прекършен, вероятно е издъхнала моментално. Като неин домашен лекар, ваше превъзходителство, бих предложил медицинско заключение: самоубийство в състояние на умопомрачение.
— Благодаря ви. Можете да се присъедините към регистратора на смъртните случаи. Може би той ще има да ви пита нещо — когато Лю влезе обратно в будоара, Ди се обърна към тримата мъже: — Докато правят огледа, да обиколим дома. Първо галерията. На дневна светлина може и да открием нещо, което сме пропуснали миналата нощ. Къде е вратарят? — съдията плесна с ръце, но той като никой не се появи, промърмори: — Добре де, мисля, че си спомням пътя.
Поведе ги по пустите коридори, като сбърка само при един завой, и скоро се озоваха пред стълбите за галерията. Ди влезе пръв, следван от Тао Ган. Бамбуковите щори на прозорците бяха спуснати и съдията нареди:
— Вдигни ги…
Думите му бяха прекъснати от шумни възклицания. Той се обърна и видя Ма Жун, който се беше заковал на място и изумен оглеждаше галерията.
— Какво има? — попита сърдито съдията.
— Това помещение е съвсем същото като онова, което видях в кукления театър на Юан — възкликна Ма Жун. — Сцената с мъж в черно, който налага с камшик някаква жена — той посочи еркера. — Само че леглото беше в средата. А жената беше просната по лице и…
— За какво говориш? — залита удивен съдията. — Кой е този Юан?
Ма Жун бутна назад шлема си и се почеса по главата.
— Ами то е една история…
— В такъв случай по-добре да седнем — прекъсна го съдията. — Но първо вдигни щорите, Тао Ган, не ми се нрави този спарен въздух с мирис на плесен — каза той, докато сядаха на леглото.
Ма Жун им разказа с подробности за кукловода и неговия театър.
— Накрая Юан ми показа втора сценка, с вила на брега на реката. От нея видях само малко, защото свещта угасна. Миналата нощ, докато се взирах от моста, беше много тъмно, за да разгледам добре, но сега я познах веднага — и сочейки през прозореца, каза: — Втората сценка, която Юан ми показа, беше с вилата на Ху, ей онази отсреща.
Съдията Ди погледна към прозореца и замислено подръпна мустаците си. След малко се обърна към Ма Жун:
— Това може да означава, че Юан е знаел за момичето, което е било убито тук в галерията преди години. И че господин Ху също е замесен в това престъпление. Щом дъщерята на Юан ти е съобщила, че баща й е бил на служба при Ху, Юан може дори да е бил свидетел. Намери ми този кукловод, Ма Жун. На всяка цена трябва да говоря с него.
— Ще направи всичко възможно, господарю — с доволна усмивка отвърна Ма Жун.
Съдията Ди се надигна.
— Искам двамата с Цяо Тай да погледнете еркера отвън. Кажете ми дали съм прав, като си мисля, че само добре трениран атлет може да се изкатери на него.
Двамата мъже се приближиха до прозореца, а съдията и Тао Ган закрачиха из галерията, зорко оглеждайки се за нещо необичайно. Ма Жун и Цяо Тай проведоха кратък разговор и се обърнаха към съдията:
— Да се изкатериш по някоя от тези колони, не е толкова трудно — заяви Цяо Тай, — но да се прехвърлиш оттам вътре, е съвсем друго нещо. Забелязахте ли, че корнизът над колоната е висок една стъпка, после са още три стъпки от него до прозореца и нищо, за което да се заловиш. За да влезе човек в галерията по този начин, трябва да е много силен, ловък и пъргав. Един ловец, свикнал да се катери по дърветата, може спокойно да го направи. Но трябва и да е доста висок.