— Ху не е висок — замислено каза съдията. — Но пък забелязах, че ръцете му са дълги като на маймуна, така че…
Тао Ган подръпваше ръкавите на робата си.
— Пропуснал съм нещо миналата нощ, господарю –, каза намръщено той и посочи към ламперията. — Едно от паната се отваря, точно зад леглото. Това дори не е тайна врата, има си съвсем нормална ключалка. Но всичките пана изглеждат съвсем еднакви и понеже светлината беше слаба…
— Ясно — прекъсна го съдията. — Да видим какво има там отзад.
През паното врата влязоха в едно килерче без прозорец. Въздухът беше спарен, миришеше на помада. Половината от стаичката беше заета от тоалетна масичка с голямо кръгло огледало от полирано сребро на нея. Имаше и столче, както и два скрина за дрехи. На стената в дъното се виждаше малка врата. Съдията дръпна чекмеджетата на масичката, но те се оказаха празни. Внезапно се наведе и измъкна някакъв дребен предмет, заседнал в една пукнатина на дървото.
— Виж ти! — обърна се той към тримата мъже. — Погледнете! Изглежда, Порфир много е бързала. Това е червеният камък от другата й обица — и той го пъхна в ръкава си. — Сега да видим къде ще ни изведе тази врата.
Ма Жун я отвори и пред тях се откри тясна стълба. По нея слязоха в дълъг коридор без прозорци и накрая през друга вратичка се озоваха в предния двор на имението.
— Йи е използвал този вход като най-кратък път до галерията — обясни Тао Ган. — Така е можел да вкарва вътре своите съмнителни гости незабелязано от слугите.
— А в онова килерче са се преобличали — или по точно са се събличали, женичките — добави Ма Жун.
Съдията сякаш не го чу. Той се взираше втренчено в младия вратар, който прекосяваше двора с метла и кофа в ръка. Когато забеляза мъжете, той се поклони ниско и побърза да изчезне. Съдията се обърна към Тао Ган:
— Лицето на този младеж не ти ли напомня за някого?
Тао Ган неуверено поклати глава.
— Има чертите на Ху — отсече съдията. — Затова още от самото начало лицето на Ху ми се стори никак познато. Сега, когато видях момчето на дневна светлина, съм сигурен. Самият ти, Тао Ган, спомена, че хората от този стар свят живеели в смешение с прислугата. Това момче е незаконороден син на Ху. Това е още една, по-силна от омразата към Йи причина Касия да обърка следите. Разбира се, че тя е изтрила перваза на прозореца, след като е намерила мъртвото тяло на господаря си в галерията. За да заличи следите от присъствието на Ху.
Той замълча и замислено прокара пръсти през дългата си брада. Тримата мъже го наблюдаваха напрегнато. Съдията беше потънал в мисли и сякаш забрави за тяхното присъствие. След малко се обърна към Ма Жун:
— Да се върнем на твоята среща в кръчмата. Знаеше ли кукловодът кой си?
— Не, господарю. Бях махнал значката си, а в бойното офицерско снаряжение за обикновените граждани всички изглеждаме еднакво — той свъси вежди и добави: — Но това беше преди представлението. След като ми показа ония ужасни сценки, му казах, че съм полковник от гвардията, понеже исках Юан да ме заведе до къщата зад кръчмата, за да хвана мръсника.
— Разбирам. Незабавно трябва да се срещна с кукловода. Утре ще е късно. Жалко, че дъщеря му не ти е казала къде точно живеят. Кръчмарят не знае ли?
— Не, господарю. Попитах го, но той каза, че нямали постоянен адрес. Нали са пътуващи актьори.
— Добре, докато ние огледаме тук, ти иди с Цяо Тай в квартала зад даоисткия храм и ги открий. Доведи Юан и дъщеря му Корал в моя кабинет. Засега другата сестра не ми е нужна. Тръгвай, регистраторът сигурно вече е приключил огледа си.
Той се обърна и прекоси двора, пъхнал дълбоко ръце навътре в ръкавите си. Доктор Лю и регистраторът на смъртните случаи седяха на каменната пейка до езерцето с лотосите. Щом зърнаха съдията, побързаха да станат. Регистраторът подаде отчета си и каза:
— Огледах внимателно тялото, ваше превъзходителство. Обесила се е около един час след полунощ, по времето, когато човешкият дух е най-слаб. Няма белези от насилие. Съгласен съм с доктор Лю за начина, по който го е извършила. Записал съм всички подробности. Сега с ваше разрешение ще съставя смъртния акт и ще наредя да поставят тялото във временен ковчег.Прислужничката ми даде адреса на един възрастен чичо в източния квартал, най-близкия роднина на покойната. Ще го предупреди да дойде и да поеме съответните приготовления.
Съдията кимна.
— Двама войници да останат на стража тук! — нареди той. После се обърна към Лю: — Искам да поговоря с вас, докторе. Да отидем в предния салон. Ма Жун, Цяо Тай, можете да се заемете с онова, за което говорихме. Тао Ган, иди в кабинета ми да приготвиш документите за заседанието със старейшините. Ще се върна веднага след като свърша разговора си с доктора.