В предния салон съдията зърна в дъното масичка за чай. Избърса праха от единия стол с края на ръкава си, седна на него и посочи другия на доктор Лю.
— Много ми е интересно да чуя вашето мнение относно самоубийството на госпожа Йи, доктор Лю — любезно започна съдията. — Как мислите, защо го е направила?
Докторът посрещна с видимо облекчение тези думи. Явно беше очаквал строг разпит. Покашля се и наперено се впусна в обяснения:
— Невинаги е толкова лесно, ваше превъзходителство, да се постави точната диагноза при душевно заболяване. Но тъй като непрекъснато следях състоянието на госпожа Йи, струва ми се все пак, че бих могъл да изразя становище… — той отново се покашля и продължи: — Човек не бива, разбира се, да говори лошо за мъртвите, но мой дълг е да ви съобщя, ваше превъзходителство, че господин Йи беше безпощаден и жесток човек, изгарян от перверзна похот. Той водеше изключително безпътен живот, а госпожа Йи го обичаше и страдаше дълбоко, когато виждаше как затъва все по-дълбоко и по-дълбоко. Опита се да избяга от своята болка, като си внуши, че мъжът и е велик и благодетелен човек, и накрая започна искрено да вярва в този измислен образ. Илюзията й носеше така желания покой, който поддържаше крехкото равновесие на съзнанието й. Когато научи, че не е жив, илюзорният образ изведнъж се срина и тя трябваше да се изправи лице в лице с жестоката истина. Ударът беше твърде суров и тя не можа да го понесе.
Съдията Ди кимна. Лю беше изложил неговото собствено виждане. Докторът беше хитър и обигран, трябваше да действа внимателно.
— Познавате много добре пациентите си, докторе — каза съдията. — Позволете ми да се посъветвам с вас по един друг въпрос. Този път не медицински. Като лекар вие, естествено, сте чували много неща, които хората и особено онези от стария свят никога не биха споделили с външно лице. Научих, че в миналото на госпожа Мей има някои неизяснени неща. А моите колеги в канцеларията не обичат неяснотите, когато става въпрос за оформяне на наследство. Голямо наследство. Мисля си дали вие не бихте могли да ми помогнете.
Лю беше поразен. Съдията посрещна невъзмутимо удивения му поглед. Но докторът бързо се окопити.
— Неяснотите, за които намеква негово превъзходителство — започна той със снизходителна усмивка, — са изкуствено създадени. Ще ви разкрия тайната при пълна дискретност, разбира се. Научих я… по професионален път.
— Че госпожа Мей е бивша куртизанка ли?
— О, не, ваше превъзходителство! Наистина това е опасността, когато човек съзнателно поддържа някаква неяснота около себе си. Хората обичат скандалите, безотговорни люде са готови да разпространят всяка безсмислица. Не, госпожа Мей никога не е била куртизанка. Напротив, тя произхожда от много благородно семейство от стария град.
— Тогава защо е цялата тази загадъчност?
— Защото между семейството на баща й и рода Мей е съществувала стара вражда, ваше превъзходителство. Нейният баща не бил съгласен с омъжването й. Но въпреки че господин Мей е два пъти по-възратен от нея, тя го оценила по достойнство и упорито настоявала на своето. Но баща й също упорствал в отказа си и тогава тя просто избягала и отишла да живее при Мей. Бракосъчетанието било извършено в съвсем тесен кръг. Забележителна жена, ваше превъзходителство. Баща й обезумял от ярост, но не могъл нищо да направи. Това е всичко, ваше превъзходителство.
— Направо е невероятно колко много обичат да сплетничат хората. Добре, ще кажа на моите чиновници, че всичко е наред. Имате ли някакви предложения за ограничаване на заразата, докторе?
Доктор Лю направи обстоен медицински разбор, който съдията изслуша внимателно. Въпреки слабостта си към жените този човек беше способен лекар.
Съдията му благодари и го изпрати до главния вход, където чакаше военната носилка.
ГЛАВА XV
Ма Жун и Цяо Тай наблюдаваха със смръщени лица двамата даоистки монаси, които отново се поклониха ниско, а дългите им жълти ръкави ометоха пода. Четиримата мъже стояха в подножието на широко каменно стълбище, което водеше към високата порта на даоисткия храм. По улицата се зададоха качулати мъже. Единият от тях вдигна крайчеца на черната си качулка и се провикна дрезгаво към монасите:
— Нашите муски се продават по-добре от вашите, жалки шарлатани!
Останалите се изкикотиха злорадо и ехото прокънтя в пустата улица.