Цяо Тай и благодари и двамата продължиха нататък. В следващата улица насреща им се зададоха десетина души с качулки и между тях сух висок мъж с дълга роба от син брокат и черна копринена шапка.
— Хей, докторе! — провикна се Ма Жун. — Какво правите тук?
Доктор Лю бързо каза нещо на едрия закачулен мъж до него и учтиво се обърна към Ма Жун и Цяо Тай:
— Връщам се от посещение при две млади жени в голямата стара къща ей там, полковник. За съжаление дойдох късно! Бяха заразени, издъхнаха пред очите ми.
Ма Жун побледня, стомахът му се сви от лошо предчувствие.
— За двете дъщери на Юан ли говорите? — с пресъхнала уста попита той.
— Юан? Юан ли им беше фамилията? — обърна се Лю към високия мъж с черната качулка, но той сви рамене, покрити с дълго черно расо.
— Заведете ни в тази къща, докторе — нареди Цяо Тай. — Не знаехме, че толкова усърдно се грижите за бедните.
— Професията ми го изисква — студено отвърна докторът. — Последвайте ме, щом държите да се уверите в думите ми.
Тримата тръгнаха напред, събирачите на трупове ги последваха. След малко високият качулат мъж се изравни с Цяо Тай и просъска в качулката си:
— Познавам те, господин полковник. Ти си онзи, който обезглави четирима от нашите на площада.
— И твоята глава може да хвръкне! Гледай си в краката, приятел!
В следващата уличка към тях се стекоха още качулати и започнаха оживено да разговарят помежду си, снишили гласове. Ма Жун ги погледна изпитателно. През тесните процепи на качулките в него се впиха злобно проблясващи очи. Той побутна приятеля си. Ръката на Цяо Тай вече лежеше върху дръжката на меча. Той също беше забелязал заплашителното поведение на събирачите на трупове.
— Ето тук е — каза доктор Лю, когато се озоваха пред една разнебитена порта.
Изпод олющената мазилка на зиданата рамка се подаваха изронени от времето тухли, но самата врата, обкована с големи гвоздеи, изглеждаше доста нова. Лю посочи напречната дървена греда, двамата мъже я вдигнаха от гнездото й и избутаха крилото. Докторът пристъпи вътре, следван от Ма Жун и Цяо Тай. Събирачите останаха отвън. Цялата улица гъмжеше от черни качулки.
Ма Жун направи няколко крачки към две тела, хвърлени върху купчина отпадъци във високото полутъмно преддверие. Дълбока въздишка на облекчение се из тръгна от гърдите му. Жените бяха съвсем непознати.
— Въздухът е заразен — каза намръщено Цяо Тай, обръщайки се към доктора. — Наемателите веднага трябва да напуснат това място.
— Идете да им го кажете вие, полковник! Аз ще се сбогувам с вас тук. Имам задължения.
— Много ми беше неприятно да се срещнем — отсече Ма Жун.
— Внимавайте, полковник, някой от тези дни да не ви се наложи да потърсите услугите ми — със злобна усмивка каза Лю.
— Ако се разболея — отвърна безгрижно Ма Жун, — ще повикам регистратора на смъртните случаи. Той ще се зарадва за разнообразие да огледа едно живо тяло.
Доктор Лю се обърна и без да отрони дума, излезе. Двамата мъже поеха навътре по дълъг тесен коридор. През издънения на много места покрив се виждаше мътното небе. Коридорът нямаше прозорци, стените, макар и покрити с плесен, изглеждаха здрави. Накрая се озоваха пред една врата. Цяо Тай се опита да я отвори, но тя не помръдна. Той долепи ухо до дъски те. Дочу приглушен шепот на множество гласове. Внезапно над главите им прозвуча дрезгав глас:
— Хванахте ли се в капана, мръсни кучета! — през дупката на покрива в тях се взираше лице в качулка. В следващия миг нещо изсвистя. Една стрела прелетя на косъм от главата на Ма Жун.
— Обратно към входа! — прошепна Цяо Тай.
Двамата се хвърлиха назад по коридора. Ма Жун прекрачи през двете мъртви жени и бутна вратата, но тя не помръдна.
— Спипаха ни — процеди Цяо Тай. — Тия гадове имат лъкове и ще ни нанижат като вързани гъски през дупките на покрива. Да разбием портата и да си пробием път през тълпата!
— Само небесата знаят какви още оръжия ще измъкнат тези негодници изпод расата си — забързано изрече Ма Жун. — А и сме двама на четирийсет. Работата опира по-скоро до стратегия, отколкото до сила, братко. Помогни ми бързо да сваля ризницата — той по шушна нещо в ухото на Цяо Тай, после изкрещя към вратата: — Какво си въобразявате, кучета нещастни! Нашите войници ще ви накълцат на парчета.
Отвън долетя злобен кикот.
— Ще ви хвърлим и двамата на общинската клада, хубавичко опаковани в платнище — извика някой. — Никой нищо няма да научи, никого не го е грижа…
— После ще си говорим мъжки! — извика Ма Жун.
През това време той помагаше на Цяо Тай да на влече ризницата на една от мъртвите жени. Нахлупиха и шлема на главата й и Ма Жун я повдигна, стиснал отзад ръцете и над лактите. Цяо Тай промуши острието на меча си в шала около врата и, точно зад шлема.