— Ще извиняваш, старо момиче — промърмори той и заизтиква мъртвото тяло към отвора в покрива с меча си, чиято дръжка стискаше с две ръце.
Ма Жун, останал по кожени панталони и долни дрехи, побърза да вдигне резето на вратата. Когато след миг се обърна, две стрели вече бяха улучили мъртва та жена. Цяо Тай я пусна на пода, като същевременно направи крачка встрани и се наведе ниско, почти опрял лице до земята. Една стрела го удари в гърба, втора отскочи от шлема му. Той извика, строполи се на земята до мъртвата жена и притихна.
— Улучих ги и двамата — изкрещя някой отгоре.
Ма Жун, залепен за стената до вратата, вече чуваше шума от отместването на напречната греда. Вратата се отвори и един от качулатите пристъпи напред. Ма Жун обхвана главата му с лявата си ръка, с дясната заби меча си дълбоко в тялото му, а същевременно ритна вратата. Пусна гърчещото се тяло на пода и затвори резето.
— Какво става там? — попита някой зад вратата.
Ма Жун вече бе нахлузил черното расо на жертвата си и бързо втъкна късия меч на убития в колана си. Спусна качулката над лицето си и изтича до Цяо Тай, легнал неподвижно върху мъртвата жена.
— Давайте стълба! — извика той.
В отвора над него се показаха две закачулени глави. Отгоре се спусна лека бамбукова стълба и Ма Жун бързо се изкатери по нея. Стискайки в ръце едновременно лък и стрели, качулатите несигурно се крепяха върху една надлъжна греда. Ма Жун установи със задоволство, че нататък гредата е здрава.
— Какво… — започна по-високият от двамата мъже.
Помощникът на съдията Ди го блъсна и онзи полетя с главата надолу в дупката. Едновременно с това Ма Жун разтвори расото и с всичка сила заби късия меч на първия качулат в корема на другия. Бутна и него долу, загърна се плътно в черното расо и изтича пъргаво по гредата до плоското издигнато покривче над задния вход на коридора. Хвърли един поглед към двайсетината закачулени мъже, скупчени в градинка та под него, и извика:
— Бягайте! Войниците са пред главния вход!
Мъжете се поколебаха, но в този миг до ушите им достигнаха глухи удари по обкованата с желязо порта и те се завтекоха към вратата на градината. Ма Жун изтича обратно, доколкото му позволяваше предпазливостта. Когато стъпи върху покрива на вратарската къщичка, въздъхна с облекчение.
— Войниците са при задния вход — извика той. — В уличката още не се вижда никой. Ако побързаме, ще успеем да се измъкнем!
Отдолу се надигна ропот. Ма Жун се вгледа за миг, в черната тълпа. Доктор Лю го нямаше.
Ма Жун отново пробяга по гредата и слезе долу по. бамбуковата стълба. Цяо Тай бе свалил от мъртвата жена ризницата на приятеля си и я увиваше с шала си. заедно с шлема. После изхлузи черното расо от високия качулат, който лежеше на пода с изкривена под неестествен ъгъл глава.
— Мятай го на гърба си, нахлупвай качулката и да вървим — прошепна Ма Жун на приятеля си.
Те се качиха по стълбата и предпазливо надникнаха отгоре. Черните мъже не се виждаха. Двамата стигна ха по гредата до края на покрива и оттам скочиха в градината. През вратичката излязоха на тясна уличка.
— Към военния пост — задъхано каза Ма Жун.
В следващата уличка пред тях внезапно изникнаха четирима събирачи на трупове.
— Откъде идват войниците, братко? — припряно попита Цяо Тай.
— Отвсякъде! Бягайте! — изкрещяха четиримата, мъже, бутнаха ги настрани и изчезнаха в близката пряка.
Трябваше им известно време, докато успеят да се, ориентират и да намерят военния пост. По пътя срещнаха само един безобиден гражданин, който побърза да долепи гръб о стената на някаква къща, щом видя двамата закачулени насреща си. Двамата приятели свалиха расата едва когато влязоха в двора на малкия хан, превърнат в караулно. Цяо Тай и Ма Жун побързаха да се съблекат голи и клекнаха на каменния под. Двама войници ги обляха със студена вода, други двама опушиха дрехите и броните им на мангала с ароматни треви, който гореше непрекъснато в задния двор.
Цяо Тай със задоволство научи от дежурния офицер, че има оседлан кон. Това беше част от системата за оповестяване, която бяха изготвили с Ма Жун. През дени във всеки пост трябваше да има готов кон, за да отнесе спешно съобщение, ако се наложеше, нощем се изстрелваха разноцветни сигнални ракети. Той нареди на офицера един войник да обиколи с коня всички съседни постове със заповед стотина мъже да обградят качулатите в квартала.
— У когото се намери оръжие, да бъде арестуван! — добави Цяо Тай. — Ако никой окаже съпротива, да се съсича на място. Останалите да бъдат отведени в щаба на военната полиция.