Той се намръщи, докато Ма Жун мажеше с мехлем и налагаше с пластир раната на гърба му. Металната ризница беше спряла стрелата, но железните възелчета се бяха набили дълбоко в плътта.
— За щастие е била обикновена дървена стрела! — отбеляза Ма Жун. — Ако беше от ония новите, с железните накрайници, щеше да ти продупчи гърбината. Колко пъти разправях, че сега, след като вече се използват кръстатите стрели, трябва да носим железни платки на гърдите и на гърба. А тия пършивци ще ми разправят, че не бивало да се жертва подвижността заради безопасността!
След като се облякоха и изядоха набързо с командира обедния си ориз, Ма Жун и Цяо Тай напуснаха хана. Върнаха се в бедняшкия квартал, където вече се бе разчуло, че е ставало нещо. Тук-там хора отваряха прозорците си и тревожно оглеждаха зловещите улици. С много питане най-сетне двамата успяха да открият големия дом на една тясна, но учудващо чиста уличка. Разнебитената предна врата зееше широко. Преддверието бе съвършено пусто, на много места по стените мазилката бе изпадала. Но по пода нямаше боклуци и прахоляк. Вратите, както изглежда, отдавна бяха отишли за подпалки.
— Никой няма — измърмори Цяо Тай.
— Шшт! — вдигна ръка Ма Жун.
От дъното на сградата долиташе мелодия на флейта. Двамата прекосиха преддверието и бутнаха двойната врата в дъното му. Тя се отвори широко. Пред тях се откри обширна запусната градина. Сред избуялата трева се виждаха прасковени и портокалови дръвчета. Отворен коридор опасваше цялата градина и отвеждаше до една по-висока постройка в дъното. Това беше квадратът, който бяха зърнали от върха на пагодата. Сега флейтата се чуваше по-ясно. Изпълнявана майсторски, мелодията ги завладя с отчетливия си жив ритъм.
— Открихме ги! — възкликна Цяо Тай и посочи нагоре.
Над главата им висеше малката кафява маймунка, увила опашката си около един клон, и внимателно ги наблюдаваше с кръглите си кафяви очички. Цяо Тай издаде някакъв примляскващ звук, за да я подмами да слезе. Ма Жун тръгна напред по отворения коридор вляво. Червеният лак се лющеше от ниския парапет. Виждаше се, че мястото е необитаемо от години. Цяо Тай каза сухо на приятеля си:
— Надявам се твоята женичка да си е у дома. Аз се каня да отвори доста работа на баща й и сестра й, така че ти през това време можеш да си погукаш с нея в някое кьоше. Този път си го заслужи!
Ма Жун се ухили широко. Излезли от устата на мълчаливия му кръвен брат, тези думи означаваха голяма похвала. Когато стигнаха до високата постройка, двамата замряха. През сводестия вход пред очите им се откри прелестна гледка. Юан свиреше на дълга флейта, седнал на ниско столче в средата на обширен салон с висок таван, в който нямаше друго освен селска дървена пейка и бамбукова масичка за чай в един ъгъл. Облечена в дълга, свободно плаваща около тялото й роба, Корал танцуваше върху пръсти те на малките си избродирани обувки, изящно размахвайки дългите си ръкави. Зад нея имаше кръгла „лунна“ врата, през която се виждаше възхитителна миниатюрна градинка с крехки бамбукови стъбла, израсли сред причудливи камъни. След бруталното насилие навън тази мирна гледка им се стори като от друг свят и те застинаха омаяни.
Ма Жун се окопити пръв и пристъпи напред, като се покашля внимателно. Юан свали флейтата от устните си и с повдигнати вежди изгледа двамата посетители от глава до пети. После стана и тръгна към тях, поклони се леко и заговори почтително с дълбокия си глас:
— С какво сме заслужили честта на това неочаквано посещение?
— Дъщеря ви Синьобяло тук ли е?
Юан го погледна замислено.
— Не — отвърна той, — излезе преди час. Моля заповядайте — и той им посочи пейката, като каза през рамо на дъщеря си: — Донеси от стаята кошничката с чайника, Корал.
Ма Жун се чудеше как да им обясни причината за посещението, и смутено подръпваше мустаци. Стори му се, че няма да е възпитано веднага да им предаде нареждането на съдията, и започна с въведение:
— Срещнахме една шайка качулати, които като че се, опитват да създават безредици. Чували ли сте за някакъв инцидент?
— Не. Тези хора са се превърнали в истинска на паст. Организирали са нещо като братство, карат хората насила да си купуват от фалшивите им амулети и твърдят, че който ги носи, ще бъде защитен от болест. Говорят и разни глупости за чумата, уж това било знак, че небето е свалило благоволението си от императора и започвала нова ера — той сви рамене и продължи: — И какво от това? Винаги ще има управници и управлявани, управляваните винаги ще губят!