— Каква е връзката между вас и пребитата до смърт преди шест години прислужничка на Йи?
— Тя беше моя жена — отвърна спокойно кукловодът.
— Защо е била прислужничка?
— Не можех да платя парите, които дължах на господин Ху.
Съдията Ди повдигна вежди.
— На Ху ли казахте?
— Да. Покойният ми баща беше прислужник при господин Ху. Получаваше малко, а семейството ни беше голямо. Немотията накара баща ми да посегне на чужди пари. Господин Ху го хвана и върна откраднатото на собственика. За благодарност баща ми трябваше да му изплати сумата двойно, на месечни вноски. Баща ми почина, след като бе платил едва първата вноска, и ми завеща дълга си. Поради разноските по погребението не можах да платя на Ху навреме и той нареди жена ми да работи при него като прислужничка, като от надницата и щяха да удържат за дълга на баща ми. Общо взето, Ху се отнасяше добре с нея. Но веднъж Йи бил на гости у Ху, видял жена ми и го помолил да му я прехвърли. Така жена ми постъпи на работа в дома на Йи.
— Вие защо не протестирахте? — запита остро съдия та. — Прехвърлянето на слуги е незаконно.
— Как можех да го направя? — удивено възкликна Юан. — Господин Ху беше наш господар и благодетел. Та нали той спаси доброто име на баща ми, като върна парите? — Тогава защо не донесохте за Йи, когато е убил жена ви, и то по толкова жесток начин?
— Аз, синът на прислужник, да изоблича маркиз Йи, предводител на стария свят! — Юан сви насмешливо устни. — Тук във вашия дворец вие знаете твърде малко неща за онзи вид справедливост.
— Ще се опитам да науча — отвърна кратко съдията. — Злоупотребата със служебно положение се наказва строго, но ние не можем да предявим обвинение, ако хората не се оплачат. На портала на Върховния съд, както и на което и да е съдилище в империята виси гонг и всеки гражданин има право да го удари и да съобщи, че иска да се оплаче от някаква несправедливост. Това е не само негово право и привилегия, но и граждански дълг. В империята ни има безпристрастно правосъдие, господин Юан. Така е било през последните две хиляди години, като изключим времената на междуособици и смутове.
— Понеже живея в бедняшките колиби на стария град, възможно е да съм пропуснал да забележа това — саркастично произнесе кукловодът.
— Ако преди шест години бяхте отишли при моя предшественик, щяхте да се уверите — невъзмутимо отвърна съдията. — И тогава нямаше да е нужно да организирате толкова сложно куклено представление, да въвличате дъщеря си в доста безнравствени деяния и да я излагате на сериозна опасност — и тъй като Юан продължаваше да мълчи, съдията продължи: — Изглежда, като кукловод си въобразявате, че и на човешките същества могат да се дърпат конците като на марионетки. Познавате невъздържания темперамент на Ху и грубите му чувствени щения, както и извратената похотливост на Йи. Решили сте, че чрез дъщеря си ще успеете да предизвикате скандал между два мата и че Ху ще убие Йи или обратно. Жена ви е щяла да бъде напълно отмъстена, тъй като убиецът е под лежал на екзекуция. И за да постигнете тази цел, не сте се поколебали да намесите собствената си дъщеря, мило младо момиче, да я оставите да се показва гола пред лъстивите погледи на двама похотливи мъже, да не говорим за опасността един от двамата да я изнасили там на място.
— Корал нямаше нищо против да поеме риска. Тя много обичаше майка си и би направила всичко, за да отмъсти за смъртта и. Прие изцяло плана ми, защото той означаваше отмъщение, но без нашата пряка на меса, без тя или аз да вдигнем ръка срещу бившия си господар. А пък танците с голо тяло според мен са доста изтънчено изкуство. То не развращава сериозния изпълнител. Само порочният гледа на него с порочни очи.
— Да предположим, че тези развратни мъже се бяха опитали да изнасилят дъщеря ви още там, в галерията.
— Съдържателят на „Петте благословии“ неизменно я придружаваше. Той е най-добрият ми приятел и чудесен барабанист.
— Знам го — гневно възкликна Ма Жун. — Един гърбав дребосък! И вие му доверявахте…
— Този гърбав дребосък е най-големият майстор в хвърлянето на нож в града, господин Ма — със скромно достойнство го прекъсна Юан. — И е човек, който не знае що е страх. Освен това Йи беше убеден, че Корал е професионална куртизанка, а гърбавият — неин сводник. Всъщност той на няколко пъти се пазари с него да откупи Корал. Йи вярваше, че тя ще стане негова собственост, за да прави с нея каквото си ще, стига да се споразумее за цената.
— Другата ви дъщеря знаеше ли за плана? — попита Ди.