— О, небеса, не, разбира се! — възкликна притеснено Юан. — Винаги съм и казвал, че майка й е загинала при нещастен случай, когато е работила в къщата на Йи. Паднала е в дълбок кладенец. Ако Синьобяло беше научила истината, незабавно щеше да отиде и със собствените си ръце да удуши Йи. Тя е много добро и прямо момиче, но е с буен нрав и много упорита. Науми ли си нещо, дори и аз, баща й, не мога да я разубедя. Корал е съвсем друга. Тя е мила и покорна, вниманието й е погълнато изцяло от музиката и танците — той поклати примирено глава и продължи: — Всичко вървеше добре до миналата нощ. Корал отиде там, без да ме предупреди, при това сама. Тя…
— Предпочитам да чуя останалото от самата нея — прекъсна го съдията. — Доведи я тук, Тао Ган!
Когато девойката отново застана пред съдията, той я погледна внимателно и каза спокойно:
— Твоят баща току-що разказа за плана за отмъщение за смъртта на майка ти, Корал. Сега искам да чуя от теб какво точно се случи миналата нощ.
Момичето погледна стеснително съдията и заговори с нежен глас:
— Вчера по обед отидохме със сестра ми на пазара, за да потърсим пресни зеленчуци. Изведнъж никой ме дръпна отзад за ръкава. Беше господин Йи. Ужасно се изплаших, но той ми заговори много учтиво: „Как си, Корал? Това твоята близначка Синьобяло ли е Прочутата акробатка. Познавам добре баща ви още от времето, когато работеше при моя добър приятел Ху.“ Не можех да проумея как е научил истинската ми самоличност, само успях да промърморя нещо и се поклоних дълбоко. Сестра ми направи същото. После разменихме някакви общи приказки и Йи заяви, че искал да поговори с мен насаме по някакви семейни въпроси. Щом сестра ми се поотдалечи, държанието му веднага се промени. Нарече ме с ужасни, обидни имена и ми каза, че един от подчинените му ме видял, когато съм отивала при него, и ме разпознал. Съобщил му, че съм дъщеря на Юан. „Баща ти винаги е бил голям мошеник“ — изсъска той. После се закле, че ще каже на Ху, двамата ще отвлекат баща ми и ще го изтезават до смърт. Замолих го да ни прости, след дълги увещания той се съгласи и каза: „Добре, обещавам, че ще оставя баща ти на мира, при условие че танцуваш още веднъж за мен. Ела довечера, но сама, ясно ли е!“ — страните на момичето пламнаха. То вдигна очи към съдията и продължи примирено: — Много добре съзнавах, господарю, че поканата на Йи не беше само заради танците. Но аз бях готова и да му се отдам, ако трябва, защото така можех да запазя живота на баща си. Обещах му, че ще отида. На сестра си разказах някаква измислица, на баща си обясних, че отивам при една приятелка. Пристигнах у Йи в уречения час. Бях си взела и китарата, надявах се да спечеля време със свирене. Йи ме въведе вътре. Беше сам и в добро настроение. Разбърбори се за какво ли не, докато ме водеше към стаичката в галерията. Предложих му първо да му посвиря и попея, но той не пожела. Каза ми усмихнат, че нямало от какво да се страхувам, просто за последен път искал да ме види да танцувам, това било всичко. Аз се съблякох и излязох в галерията. Йи седеше до масата в кресло то си. Забелязах, че беше преместил леглото в среда та на еркера и явно имаше намерение отново да дразни Ху, като ме накара да танцувам върху леглото, за да ме вижда той от балкона си. И наистина Йи ми каза да се кача на леглото. Но не знаех как да започна танца си, защото нямаше барабан, който да ми дава такт. Йи отпиваше от джинджифиловата напитка и ме наблюдаваше как стоя и се чудя какво да правя. Ужасно се притесних. Изведнъж Йи се усмихна и каза: „Ела тук и си вземи от сладките, много са хубави!“ Щом стигнах до масата, той внезапно скочи, сграбчи ме за косите с лявата ръка така, че едната ми обица се счупи, а в другата ръка, която измъкна зад гърба си, стискаше камшик. Започна да ми крещи и да ме нарича с най-вулгарни имена. Заплашваше, че ще ме убие по същия начин, по който бил убил майка ми, на същото легло. После пусна косата ми и ме шибна силно с камшика през гърдите. Залитнах назад и паднах на кушетката, покривайки лицето си с ръце, в неизразим ужас. Внезапно Йи затихна. Погледнах през пръстите си и видях, че гледа към прозореца на еркера. Върху бамбуковите щори бе легнала голяма черна сянка. Аз се възползвах от случая, скочих бързо и се мушнах в малката стаичка, грабнах си дрехите и китарата и се затичах презглава надолу по стълбите. В коридора се облякох криво-ляво и побягнах през двора. Наоколо нямаше жива душа и излязох през малката вратичка в желязната порта, като я дръпнах след себе си — момичето въздъхна дълбоко. Ма Жун му предложи чаша чай, но Корал поклати глава и продължи: — Скитах като обезумяла из пустите улици и гадаех какво ли е станало. Очевидно господин Ху е дебнел Йи и когато ме е видял гола върху леглото, избухливият му темперамент е надделял, преплувал канала и се е покатерил на еркера. Но когато е влязъл вътре, Йи му е казал коя съм всъщност, и това е усмирило гнева му. Тогава двамата са седнали да обмислят някакъв ужасен план, с който да ни съсипят напълно. Отново ме обзе паника и се опитах да си възвърна духа, като попея. Но тогава дойдоха онези страшни черни мъже, после и докторът… Това беше най-ужасната нощ, която съм преживявала — в очите й блеснаха сълзи, тя ги изтри бързо и продължи: — За щастие сестра ми я нямаше у дома. Баща ми не ми се кара, но каза, че незабавно трябва да напуснем града, за да избегнем отмъщението на Ху и Йи. Когато научихме, че Йи е убит…