От залата долиташе тихият монотонен напев на будистките монаси. Наклякали около високото ложе, където тържествено бе положен Мей, те изнасяха заупокойна служба, като придружаваха химните си с резки удари по дървени инструменти във формата на череп. Братовчедът на покойника посрещна опечалените, които успяха въпреки всичко да дойдат — най вече представители на благотворителните организации, които Мей бе поддържал с дарения, и неколцина от първенците на града. Госпожа Мей стоеше скромно отзад, висока и стройна в бялата си траурна рокля. От гредите висяха множество бели знамена, на които с едри йероглифи се изброяваха множеството добродетели на покойника. Съдията отдаде последната си почит към починалия, като добави щипка благовония в големия бронзов съд до олтара при самото ложе. След това побърза да изведе Тао Ган на градинската тераса, тъй като от острия мирис на силни индийски аромати го заболя главата. Въздухът в градината беше също толкова тежък и душен както вътре, но тишината и безлюдието на терасата представляваха приятна промяна след навалицата в залата.
— Само преди три седмици — неочаквано заговори съдията — пихме чай с Мей тук, на тази тераса. Той ми каза, че лично наглежда оформянето на градината си. Наистина беше мъж с много качества. Колко на място са поставени тези китки бамбук в съзвучие с мъхестите камъни отзад… — той погледна към бадемовите дървета, от които се разнасяше лек аромат, и продължи: — Ти току-що спомена за госпожа Мей. Да, наистина е забележителна жена. Питам се какви ли са плановете и? Посъветвах я да затвори това голямо жилище и да се пренесе в планинското имение.
— Мисля, че е решила да се пресели в друг град, господарю. Братовчедът е довел със себе си няколко слугини. В момента опаковат личните вещи на госпожа Мей.
— Всъщност господин Мей притежава къща горе долу във всеки по-голям град, така че вдовицата му има възможност да избира — той замълча замислено и след малко додаде: — От самото начало ми се иска да хвърля един поглед на местопроизшествието и сега ни се удава случай да го направим. Друг едва ли ще имаме, след като госпожа Мей смята да напусне къщата, както казваш. Повечето от опечалените навярно вече са си тръгнали и… — той замлъкна внезапно и сложи ръка върху рамото на Тао Ган. — Виж! — каза съдията с приглушен глас, сочейки към групичка сведени надолу бели бадемови клонки. Двамата бавно пристъпиха покрай мраморния парапет. — Като че ли въздухът се раздвижва.
Тао Ган присви очи и се взря в небето.
— Да, онези големи тъмни облаци там сякаш леко са помръднали, господарю.
— Небето сочи промяна на времето! — възбудено каза съдията. — Хайде да намерим домоуправителя.
Влязоха вътре. В предния двор все още имаше не колцина гости, които разговаряха приглушено на групички. Съдията се насочи право към домоуправителя, застанал до вратата, и му нареди да ги отведе в централния салон на източното крило. Възрастният човек тръгна пред тях по дълъг коридор.
Салонът беше с внушителни размери. Широко мраморно стълбище в центъра водеше към горния етаж с галерията, обградена с лакиран червен парапет, съставен от сложни розетки. Още по-високо се виждаше куполовидният таван с две дебели греди, от които висеше червен полилей, разпръскващ приятна пречупена светлина. Стълбището беше издържано в старинен стил, доста стръмно и с мраморни перила, високи само две стъпки. На равни промеждутъци над парапета стърчаха върховете на подпорни колони, изящно изваяни като лотосови пъпки. От двете страни на стълбището измазаната в бяло стена бе украсена с дълги копринени свитъци с избродирани мистични сцени. Насреща имаше кръгла, така наречена лунна врата, зад чиято дървена решетка бе опъната бяла коприна. До лунната врата се виждаше висока стенна поставка от абанос с ваза и цветя на нея. Домоуправителят посочи към лявата колона в края на стълбището.
— Господарят бе намерен тук, ваше превъзходителство — глухо каза той.
Съдията кимна и погледна към стълбището.
— Наистина е много стръмно! — възкликна той. — Предполагам, че библиотеката на господин Мей е някъде горе.
— Да. Тя е най-голямото помещение около галерия та, точно срещу стълбището. Другите стаи са по малки и обикновено служат за складове.
Съдията вдигна глава и с интерес разгледа грамадния червен полилей. От двете му страни беше изрисуван по един голям йероглиф. Единият означаваше „Успех“, другият — „Благоденствие“.