— За какво се използва онова помещение?
— Това е най-хубавата ни гостна, ваше превъзходителство — обясни домоуправителят. — Използва се рядко, само за стари приятели на господаря. Не е голяма, но пък предлага пълна дискретност, тъй като има врата към страничната градина, а оттам малка порта извежда право на улицата. Така гостите могат да влизат и да излизат, когато пожелаят.
— Искам да видя тази стая! — кратко нареди съдията.
— Сигурно е много разхвърляно, ваше превъзходителство! — запротестира госпожа Мей. — Никой не я е използвал през последните седмици и слугите…
Но съдията Ди вече беше направил няколко крачки и отваряше вратата с фина дървена решетка. Изправи се на прага с мушнати в широките ръкави ръце. Вляво се виждаше широко легло със сини сатенени завеси, падащи от разкошна абаносова рамка до белия мра морен под. От едната страна на леглото имаше закачалка за дрехи, от другата — умивалник с месингов леген. Когато погледът му се спря на тоалетната масичка пред отсрещната стена до една тясна врата, Ди се насочи право натам, следван от Тао Ган.
Съдията погледна бегло кръглото огледало от поли рано сребро върху лакирана черна поставка. Внимание то му бе привлечено от редицата порцеланови бурканчета с помади. Той отвари подред всяко едно от тях, проучвайки мазилата и различните видове руж. Изглежда, напълно бе забравил за госпожа Мей и доктор Лю, които стояха до леглото и го наблюдаваха с безизразни лица. После се вгледа в комплект за вежди до огледалото. Състоеше се от тежък квадратен камък за размиване на туш, дебел над пет сантиметра и дълъг около тринайсет, тънка четчица, калъпче туш в малка дървена кутийка и сребърен съд за вода, от която се отсипва в съда, преди отгоре да се настърже тушът. Повърхността на камъка беше изцапана със засъхнал туш, върхът на четчицата беше черен.
Той се обърна, пристъпи до леглото и дръпна завесите. Смачканата бяла копринена покривка се беше смъкнала от рогозката, червена брокатена възглавница бе запокитена в ъгъла. Усещаше се спарен мирис на помади.
Госпожа Мей повика с ръка домоуправителя, който бе останал навън.
— Кажи на слугите веднага да проветрят и да почистят тази стая! — раздразнено нареди тя.
Домоуправителят забързано влезе в стаята.
— Веднага, госпожо! Има ли нещо нередно, ваше превъзходителство?
Той се вторачи удивено в съдията и понечи да за твори завесите на леглото, но в този момент Ди застина, приковал очи в пода. Пристъпи напред, повдигна левия край на завесата и огледа внимателно мраморния под точно зад тежкия преден крак във форма та на огромна лъвска лапа. Изправяйки се, се обърна към Тао Ган и каза сухо:
— Погледни тези сиви петна по мрамора!
Тао Ган клекна и се взря отблизо. Наплюнчи върха на пръста си и потърка петната, после се изправи и каза:
— Това е туш, господарю. Стари петна. Били са избърсани, но тушът се е просмукал в мраморната плоча. Трябва да се изтъркат с пясък, чак тогава ще изчезнат.
Съдията Ди все още държеше подгъва на завесата в ръката си. Поднесе го съвсем близо до очите си и се втренчи в мекия сатен. След малко се обърна и като кимна леко с глава, показа на Тао Ган тъмнокафяво петно от обратната страна на подгъва на завесата. После пуска завесата и каза студено на госпожа Мей:
— Вашият съпруг е загинал тук, госпожо! Вил е убит!
Госпожа Мей пребледня. Тя отстъпи бързо назад към доктор Лю, който стоеше като истукан.
— Да, бил е убит! — повтори съдията. — Ударен е с тежкия квадратен камък за размиване на туш, ето този тук на тоалетката. Черепът му е бил разбит и когато е паднал, главата му се е ударила повторно в мраморния под, точно до крака на леглото. Мраморът е изцапан с кръвта му и с туша, размит в камъка малко преди той да се превърне в смъртоносно оръжие. Кръвта и тушът са избърсани, но от туша са останали следи. Краят на завесата се е натопил в кръвта и червените следи от обратната страна на подгъва са останали незабелязани — той се обърна към доктора и добави: — Това дава неочаквано обяснение за петната от туш по бузата на мъртвеца, нали така, докторе?
Госпожа Мей остана безмълвна. Тя бе вторачила в съдията празни невярващи очи. Доктор Лю се обади:
— Аз бих могъл да изложа най-малко десетина други обяснения за тези факти, ваше превъзходителство. Вие сте известен с логическите си изводи и съм убеден, че не бихте искали да тревожите госпожа Мей с дръзки заключения, основани на толкова неубедителни доказателства!
Съдията го изгледа презрително.
— Разбира се, че не — спокойно отвърна той. — Откритите тук улики са само вторични доказателства. Главното в случая е, че вие и госпожа Мей сте ме лъгали от момента на смъртта на господин Мей. Вие заявихте, че госпожа Мей е намерила тялото на съпруга си в салона в долния край на стълбището към десет часа. Това означава, че трябва да е паднал по стълбите преди това. Защо тогава му е било необходимо да носи запалена свещ на излизане от библиотеката? Залата и галерията горе са осветени много добре от големия червен полилей и той е горял чак до полунощ.