Доктор Лю се поклони ниско и тръгна надолу по мраморните стълби.
— Ах, какъв мазник! — избухна Цяо Тай. — Това, дето го разказа, че спасил момичето от двамата качулати, е долна лъжа! Освен това той й се натрапваше, а не тя на него!
— Разбрах — отвърна съдията Ди. — Не е много приятна личност този доктор. Затова го разпитах толкова подробно. И въпреки славата му на много учен човек не бих се консултирал точно с него по една точка от доклада на лекаря, която доста ме зачуди. Би ли ми подал този доклад, Тао Ган? Някъде там е, между документите.
Тао Ган разрови свитъците, извади официалния формуляр, попълнен от съдебния лекар, и го подаде на съдията.
— Кратко и точно, както обикновено — одобрително кимна съдията Ди, докато преглеждаше доклада: — Слушайте:
Тяло на Мей Лян; професия: търговец; възраст: шейсет и девет години. Напълно разтрошена челна кост от удар във върха на колоната, с която завършва парапети на стълбището. Няколко сиви косъма и засъхнала кръв открити полепнали по заострения връх на споменатата колона. Черни петна на лявата буза, вероятно от сажди или черна боя. Левият и десният хълбок лошо ударени, други синини по краката, гърба и раменете. Вероятно заключение: смърт при нещастен случай.
Той остави документа на масата и каза бавно:
— Нараняванията, естествено, са причинени от падането по стълбите. Чудя се откъде са тези черни петна.
— Старият човек е бил преди това в библиотеката, нали? — обади се Цяо Тай. — Може би е писал нещо и се е изцапал с туш.
— Когато човек размива и стърже калъпче туш, наоколо не винаги е идеално чисто — допълни Тао Ган. — Може просто да се е опръскал.
— Би могло и това да е обяснението — съгласи се съдията Ди. — Между другото стражниците запечатаха ли всички отвори на канализацията, Цяо Тай?
— В горната част на града отворите са с железни решетки, господарю, и никакъв плъх не би могъл да се промъкне през тях. Днес следобед нашите хора започнаха да запечатват и отворите в стария град. Имам среща по-късно с Ма Жун, за да отидем там и да видим как вървят работите.
— Добре. Когато се върнете, елате и двамата при мен. С Тао Ган трябва да прехвърлим доста административни въпроси и, предполагам, едва ли ще свършим преди полунощ.
ГЛАВА V
Ма Жун намръщено се взираше в каничката с вино, която държеше в мощната си десница.
— О, небеса, да наречеш тази дупка „Обител на Петте благословии“! — изломоти той. — Брат Цяо можеше да избере някое по-свястно място. Но пък е вярно, че свястно място днес не се намира лесно.
Той отпи от евтиния остър алкохол, намръщи се и тръсна чашата на масата. Протегна се и юнашки се прозина — през последната седмица му се падаха по няколко часа сън на нощ. Беше едър като канара мъжага, по-висок и от Цяо Тай. Яки мишци издуваха стегнатата му плетена ризница. Беше пъхнал златната си емблема под шлема, за да не се налага да отговаря на задължителните поздрави на всеки срещнат стражник по улицата. Кръстоса ръце и мрачно огледа дългата тясна кръчма, осветена от евтината глинена лампа върху тезгяха от грубо издялани дъски. Паяжини висяха от гредите на прихлупения таван, спареният въздух миришеше на граниво и на евтин алкохол. Кръчмарят, начумерен гърбушко, се изгуби някъде във вътрешната стая, след като сервира на Ма Жун.
Единственият друг посетител бе възрастен мъж, седнал сам на една маса в дъното. Той сякаш нарочно не обръщаше никакво внимание на Ма Жун и съсредоточено съзерцаваше гиздаво облечена марионетка, която държеше в ръката си. Още две кукли лежаха на масата пред него. Беше с дрипави панталони и сини памучна куртка, която почти се сливаше с избелялото синьо на завесата зад него. На главата му бе нахлупена омърляна черна шапка, изпод която стърчеше рошава посивяла коса. Върху дясното му рамо клечеше кафява маймунка, която сякаш не одобряваше изпитателния поглед на Ма Жун. По едно време тя повдигна вежди, така че стегнатата кожа побеля, а черният гребен на главата и щръкна нагоре. Оголи зъби, уви пухкавата си опашка около врата на господаря си и нададе пронизителен писък. Тогава мъжът изгледа вторачено и насмешливо Ма Жун и произнесе с нисък школуван глас:
— Ако желаеш да си поръчаш още една каничка вино, войнико, просто извикай. Кръчмарят е в задната стая и успокоява старата си жена, която е много разстроена, защото от насрещната къща преди половин час изнесоха трима мъртъвци.
— Нека си я успокоява! — ядно отвърна Ма Жун. — Стига ми и една чаша от тази бълвоч, за да ме държи за дълго далеч оттук.
— Тихо! — нежно сгълча човекът маймунката, като я потупа по малката кръгла главица. — Тази кръчма е за непридирчиви посетители, войнико, и за хора с по-леки кесии. Но пък е на удобно место, точно между горната и долната част на града.