Мъчителна кашлица разтресе тялото й..
— Болна съм и уморена от всичко това — заекна тя. — Болна и уморена… уморена.
Тя се олюля, погледна отчаяно съдията и се свлече на каменния под. Надзирателката приклекна до нея и сръчно развърза предницата на бялата й рокля. Но внезапно отскочи стресната и закривайки уста с ръкава си, посочи ужасено към издайническите петна, из били по шията и гърдите на госпожа Мей. Капитанът също се дръпна назад, по-далеч от гърчещата се жена. Крайниците й се мятаха в страшни конвулсии. После тялото застина.
Съдията Ди се надигна от креслото, наведе се на пред и се вгледа в разкривеното лице на мъртвата жена. После седна обратно и даде знак на капитана, който тихо нареди нещо на военните полицаи пред входа. Те се втурнаха навън. Глухата тишина, настъпила в залата, внезапно бе нарушена от приглушен тътен.
Стражите се върнаха с тръстикови рогозки. Закриха устата и носа си с шалове и покриха мъртвото тяло. Капитанът се изправи пред масата и доложи на съдията:
— Заповядах на стражниците да доведат събирачите на трупове.
Съдията кимна.
— Доведете подсъдимия Ху Бън — нареди той с уморен глас.
ГЛАВА XIX
Едрата набита фигура на Ху изникна под свода на вратата между двама войници. Беше облечен в дълга кафява роба за езда, стегната с кожен колан, на главата си носеше ловджийска гугла. Явно го бяха арестували тъкмо когато се е готвел да излезе на лов. Тъй като срещу него нямаше предявено официално обвинение, го бяха оставили със собствените му дрехи в затвора.
За миг замря, оглеждайки мрачно залата. Войници те го побутнаха и той тръгна напред с клатушкаща се тромава походка. Хвърли бегъл поглед на тръстиковата рогозка върху пода и се насочи към масата на съдията.
— Коленичете тук, от тази страна! — заповяда му капитанът, сочейки с меча си най-отдалечения от по критата мъртва жена край на съдебната маса.
Съдията Ди удари с чукчето.
— Ху Бън — с равен глас обяви той, — обвинен сте в убийството на господин Мей Лян, което сте извършили, нанасяйки на жертвата удар с тежък камък за размиване на туш по главата, в една от гостните на собствения му дом.
Ма Жун и Цяо Тай се спогледаха изумени. Тао Ган се изпъна назад и се втренчи в съдията с невярващи очи. Ху вдигна едрата си глава.
— Значи тя ме издаде! — мрачно рече той.
Съдията Ди се наведе напред.
— Не — спокойно отвърна той, — тя не ви издаде. Вие сам се издадохте. Миналата нощ, по време на моето посещение — Ху прикова очи в съдията, отвори уста да каже нещо, но Ди продължи: — Докато разказвахте на мен и моя помощник истинската история на мотива с върбата, очевидно изживявахте изключително силно емоционално напрежение. Разказахте ни я така, сякаш се беше случила с вас самия, а не с прадядо ви преди много години. Историята безспорно е много патетична, но вие сте я слушали безброй пъти в семейството си. Защо тази стара история толкова ви развълнува? Помислих си, че може би и вие някога сте откупили куртизанка, нищо чудно с последните наследени пари, и че после тя ви е напуснала, за да се омъжи за по богат от вас.
Съдията замълча. Ху не пророни нито дума, само мрачно се взираше в Ди изпод гъстите си вежди. — Второ — продължи съдията, — когато ви съобщих, че Йи е мъртъв, вие веднага попитахте дали е загубил окото си. В уличната песничка за угасването на трите рода Мей, Ху и Йи се споменават трите начина, по които ще ги сполети смъртта, но със заобикалки, както е често в тези стихчета. Единият щял да загуби леглото си, другият окото си, третият главата си. Песничката не уточнява кого каква смърт ще настигне. Йи беше убит от страхотен удар, разбил лявата част на лицето му. Убиецът бе побързал да напусне местопрестъплението, без, естествено, да има време да провери дали ударът е засегнал тъкмо окото на Йи. Порази ме фактът, че вие веднага попитахте за окото на Йи, а после от странната ви забележка се разбра, че сам ще умрете, губейки главата си. Тази забележка ми направи впечатление, защото от нея излизаше, че според вас Мей е умрял, загубвайки „леглото си“, както е в песничката. А Мей беше умрял след падане по стълбите! Не можех да съвместя тези две неща и затова не направих никакви заключения, само запазих фактите в съзнанието си — съдията се отпусна в креслото си. След малко, поглаждайки бавно бакенбарди те си, продължи: — Не след дълго обаче научих, че госпожа Мей е била куртизанка в един от публичните домове в стария град. И че е била откупена от неизвестен мъж, когото напуснала скоро след това, за да се омъжи за възрастния господин Мей. Тези подробности поразително напомняха историята на мотива с върба, която според разказа ви се била случила с вашия прадядо. И тогава си припомних една странна случка. Когато госпожа Мей ме посети, почти и прималя от мотива с върба, изрисуван на чинийката със сладки, които и поднесох. И още по-странно, един кукловод ми каза, че в миналото проститутка на име Сапфир изчезнала при загадъчни обстоятелства от някакъв бардак в стария град. Сапфир — името на куртизанката, която прадядо ви бил откупил! А госпожа Мей определено имаше предпочитание към този камък, както успях да забележа. Странни съвпадения. И все пак не смятах тези факти за достатъчно доказателство, че вие сте човекът, откупил госпожа Мей, и че след брака й сте останали неин любовник, което пък предполагаше, че Мей не е починал при нещастен случай, а е бил убит от двама ви. Първо, нямах никак ви доказателства, че Мей е бил убит, още повече отказвах да повярвам, че мъж като Мей, толкова мъдър и с богат житейски опит, би се оженил за покварена жена. Аз ви арестувах, но по съвсем различно обвинение — Ху се опита да каже нещо, но съдията вдигна ръка: — Изслушайте ме. Имам основателна причина да ви разказвам всичко това. И така, тази нощ всичко се изясни. Открих, че господин Мей е бил убит. Убиецът го е ударил с тежкия камък за размиване на туш, а преди или след смъртта му старият човек е бия удрян жестоко. Тялото беше покрито със синини, които ние погрешно приписахме на натъртвания от падането по стръмната стълба. Тогава със сигурност разбрах защо вие сте свързали смъртта на Мей със стихчето: „Остана без легло“. Тълкували сте тези думи в смисъл, че Мей е загубил брачното си ложе, понеже жена му му е изневерявала. Това означаваше, че вие сте били нейният любовник и че вие сте го убили, когато старият мъж ви е изненадал със съпругата му в гостната стая. И така вашето тълкувание на уличната песничка става напълно ясно. Мей е загинал, загубвайки легло то си, и ако смъртта на Йи е била придружена от загуба на окото, то на вас ви остава да загубите главата си. А това означава, че убийството на Мей ще бъде разкрито и че вие ще умрете на дръвника. И накрая, фактът, че именно вие сте откупили госпожа Мей, обяснява защо Мей е пазел в тайна миналото на съпругата си. Това не е било само негова тайна, а и ваша. Драматичен сблъсък на страсти сред предводителите на стария свят, който е на път да угасне — съдията замлъкна. Лицето на Ху остана безстрастно, той не пророни дума. — Обяснявам ви всичко това, господин Ху, тъй като смитам за свой дълг към госпожа Мей да ви докажа, че разкрих тайната ви сам, без тя да ви е издала. Докато стоеше тук преди няколко минути, тя изобщо не спомена вашето име. Напротив, твърдеше, че сама е убила съпруга си. Била изморена от неговото внимание и от любовта му.