Съдията влезе вътре, съблече тежката церемониал на роба и смени високата официална шапка с малка, прилепнала за главата. Останал по тънка долна дреха, той се настани зад писалището, разми малко туш и хвана четката. В официалния стил, приет за семейната кореспонденция, написа до първата си съпруга:
Притиснат от тежестта на държавни дела, не съумях да ви се обадя по-рано. Днес дъждът най сетне дойде и това означава край на Черната смърт и на извънредното положение. Надявам се близкото бъдеще да върне всички ви в града. Имаше някои извънредни събития, но благодарение главно на три мата ми помощници положението бе овладяно. Моите почитания на втората и третата съпруга и на децата.
Той изписа със стремително движение името си и се облегна в креслото. Замисли се с любов за жените и децата си и усети желание да добави още няколко реда от по-личен характер. Вслуша се в тихото ромолене на дъждовните капки и затърси подходящите думи. Преди да ги открие, го обори сънят.
Събудиха го с влизането си тримата му уморени и подгизнали помощници. Тао Ган му подаде свитък документи. Съдията им направи знак да седнат и прегледа официалните доклади, изписани със старателния почерк на Тао Ган. Ху бил екзекутиран на площада до общинската клада. Когато палачът оголил врата му, той се вторачил в пламъците и промълвил като в просъница: „Заминаваме заедно.“ Това били последните му думи. Тао Ган извади сапфирения пръстен от ръкава си.
— Беше свален от ръката на Ху. Предполагам, че трябва да го добавим към наследството на Мей?
— Да. Направи силен чай, Тао Ган.
Докато Тао Ган се суетеше около масичката в дъно то, Цяо Тай бутна шлема си назад и разказа:
— Докато водеха Ху към дръвника, го попитах защо всъщност е убил Йи. Той ме погледна с невиждащи очи и каза: „Йи беше жесток човек. Получи си заслуженото.“ Трябва ли това признание да се впише в протокола, господарю? За повече пълнота.
Съдията поклати глава.
— Не, това не е признание — отвърна той замислено. — Ху не е убил Йи — и като видя слисания поглед на помощника си, добави: — Ху не е могъл да знае, че Корал е при Йи онази нощ. Нали тя самата заяви, че бамбуковите щори останали спуснати. Дори да пред положим, че Ху е наблюдавал галерията от къщата си зад канала, не е могъл да види, че там става нещо по особено. А и не можем да приемем, че е преплувал канала и че се е качил на балкона просто за да шпионира Йи, за да се появи точно в мига, когато Йи се е канел да убие Корал. Не, приятели, прекалено много съвпадения! Освен това Ху наистина беше много силен мъж, но нисък, а Йи беше над среден ръст. Раната на главата му е била нанесена отторе, от човек, висок колкото Йи или дори по-висок.
— Но Корал каза, че видяла Ху зад бамбуковите завеси! — възкликна Тао Ган.
— Така си е помислила — отвърна съдията. — Защото Йи я е накарал да стои гола на леглото, където Ху обикновено я е наблюдавал. Но този път злият демон Йи го е направил само за да злорадства над нейното притеснение, а не за да дразни Ху. Защото в стаята имаше само една свещ, а бамбуковите щори бяха спуснати. В паниката си Корал не е обърнала внимание на тези подробности. Тя е зърнала някаква голяма сянка и, естествено, е грешила, че е Ху. — Тогава кой е убил Йи? — избухна Ма Жун. — След като изслушах историята на Корал — започна съдията и стрелна Ма Жун с поглед, — си изградих своя теория. Тя свързва в едно всички факти, но не мога да я проверя. Надявах се, че тази нощ ще се случат някои събития, които да докажат моята теза. Нещата се развиха точно както очаквах, и това много ме зарадва, но съвсем не само защото потвърждава моята теория. Моля да запомните това! — той пое чашата, която Тао Ган му подаде, но тя беше толкова гореща, че я остави и се загледа навън. — Ще бъде истински порой! — възкликна той и плесна с ръце. Щом ординарецът се появи на вратата, нареди: — Из прати съобщение до стражниците в Западната и Из точната врата незабавно да затворят пинозовете! — после отново се обърна към тримата мъже и продължи: — Нека отново припомним показанията на Корал. Тя каза, че Йи ги е срещнал двете със сестра й на пазара и че е говорил с нея насаме. Но Синьобяло е умно момиче и се е досетила, че става нещо нередно. Едва ли историята, която Корал се е опитала да скалъпи пред нея, е била особено убедителна, защото танцьорката е простодушна безхитростна девойка. Тъй или иначе, Синьобяло е била завладяна от подозрения и е решила да държи под око сестра си. Когато Корал е излязла вечерта, Синьобяло я е проследила тайно до резиденцията на Йи. Видяла е как Йи пуска сестра й през вратичката в желязната порта и за момент е изпаднала в безизходица, защото в онази огромна стара крепост не може да се проникне от друго място. Но тя е много решителна и съобразителна. Отишла е на брега и се е съблякла в храстите. Решила е да плува покрай брега, докато се озове под еркера на галерията и оттам да проникне в имението. И понеже не е искала да отиде невъоръжена, взела е едната от двете железни топки и я е омотала с шала си. После го е стегнала плътно около главата си и така хем косата и нямало да се намокри, хем топката е била на сигурно място — съдията отпи от чая си и като стрелка отново Ма Жун с поглед, продължи: — За тренирана акробатка като нея не е било трудно да се изкачи по колоната и тъй като е висока и слаба, без особени усилия се е прехвърлила и през корниза на еркера. Докато се е промъквала отвън по перваза на прозореца, е чула Йи да крещи в изстъпление как е убил майка им и как сега ще убие Корал по същия начин. Когато е видяла през щорите Йи да удря сестра й с камшик през гърдите, развързала е шала с топката, вдигнала е щорите и е прекрачила вътре. Йи се е обърнал, когато е чул шума, и се е втрещил при вида на голата мокра жена с разчорлени коси. Сигурно му е заприличала на Духа на отмъщението от отвъдния свят. И тогава е осъзнал, че е нещо още по-страшно от призрак, че е сестрата на Корал! Не покорното беззащитно девойче, а опитен боец със смъртоносно оръжие в ръка. Подобно на повечето жестоки хора Йи е бил голям страхливец, изпуснал е камшика и е закрещял за помощ. Нали си спомняш, Тао Ган, че устата му беше Широко отворена. И момичето го е ударило с тежкия шал, не ръкав. Ударът е бил страхотен и черепът му се е размазал в облегалката на стола — съдията замълча за миг, загледан в поройния дъжд. — Сигурен съм, че е станало горе-долу така. Нататък обаче следват само предположения. Мисля, че след като е убила Йи, гневът на Синьобяло внезапно се е изпарил и тя е осъзнала какво е извършила. Не можем да очакваме от момичето да знае или да съобрази, че случаят ще бъде разгледан като непредумишлено убийство и че тя е щяла да бъде напълно оправдана, още повече че Йи се е канел да убие сестра й по същия ужасен начин, по който е убил майка им. Когато е видяла петното от кръв на шала си, девойката съвсем се е паникьосала, хвърлила е желязната топка в канала, а изцапания шал е изпуснала на пода. Прекрачила е перваза, спуснала се е по колоната и отново е преплувала канала. На брега е облякла дрехите си и е отишла в кръчмата, където си я срещнал ти, Ма Жун.