— И косата й беше влажна — обади се Ма Жун. — Затова и пиеше като смок… О, небеса! Каква жена! — с въздишка прошепна той.
— По-добре иди в канцеларията, Ма Жун — продължи делово съдията, — и виж дали още чака. Ако я намериш, можеш сам да я разпиташ за подробностите.
Ма Жун скочи на крака и изхвърча навън, без да каже дума.
— Очевидно е много самостоятелна и решителна девойка — обърна се съдията с усмивка към двамата си помощници. — И значи се нуждае от съпруг на място. Така би се поуспокоила, струва ми се. — Брат Ма ще се справи! — усмихна се до уши Цяо Тай. — Ще му се наложи да спази стария обичай и да вземе за втора съпруга другата близначка. Е, така ще може да докаже що за мъж е — той замълча, потърка доволно длани и ненадейно попита: — Не трябва ли тя да разкаже цялата история пред съдилището, господарю, за да бъде оправдана официално? Защото не бива смъртта на Йи да бъде вписана като неразкрито убийство.
— Защо да не бива? — повдигна съдията гъстите си вежди. — Не бих искал бъдещото семейство на нашия приятел Ма Жун да се обсъжда из градските чайни. Ще запиша смъртта на Йи като убийство от неизвестно лице или лица. Никак не се притеснявам, че ще имам няколко неразрешени случая в досието си!
— Хм, на брат Ма най-сетне ще му надянат юлара! — тънко усмихнат се обади Тао Ган. — При това двоен! — добави той, подръпвайки дългите косми, висящи от брадавицата му. После лицето му помръкна: — Значи мотивът с върба изобщо не е бил следа — недоволно каза той. — Йи е бутнал вазата, докато е ял джинджифиловите сладки, и тя случайно е паднала на пода.
Съдията погледна замислено помощника си и каза, леко поглаждайки бакенбардите си:
— Не съм сигурен в това, Тао Ган. Твоето заключение, че счупената ваза е улика, важи. Но никога няма да можем да го докажем. Спомняш ли си, че Йи е изкрещял, когато Синьобяло е пристъпвала към него. И също, че в този миг не е знаел за бягството на Корал. Предполагал е, че и двете сестри ще бъдат заварени в галерията от прислужничката и младия вратар. И понеже е бил крайно отмъстителен човек, предполагам, че когато е разпознал мократа фурия, изникнала пред него, последната му мисъл е била да остави улика за нейната самоличност. Затова е счупил вазата. Но не защото е била украсена с мотива с върба, а поради много по-очевидна причина. Защото е от синьо-бял порцелан. Налей ми още една чаша, моля те!