19
Инспекторът, разследващ палежите, Арни Бекер положи клетва и зае свидетелското място. Облечен със спортно сако, светлосиня риза и тъмносиня вратовръзка, той имаше много професионален вид и се чувстваше съвсем непринудено в съдебната зала. Беше се наклонил леко напред и от мястото на Харди това му придаваше може би леко нетърпелив вид. Което не беше нито хубаво, нито лошо.
Крис Роузън се изправи и заобиколи с няколко крачки масата си, докато не се озова почти в средата на съдебната зала. След като установи професионалната квалификация на Бекер и общия му опит, прокурорът се зае с подробностите:
— Инспектор Бекер, бихте ли описали най-общо задълженията си пред съда?
— Да, господине. Най-просто казано, моята работа е да откривам причините за избухването на пожарите. Най-вече къде и защо са избухнали. Ако стане ясно, че иде реч за палеж — тоест за умишлено предизвикан пожар, — тогава задълженията ми обхващат и други аспекти на престъплението. Кой може да е евентуалният извършител, анализирането на веществените доказателства от пресяването на местопрестъплението и други подобни.
— Помните ли пожара на Аламо Скуеър в дома на Пол Хановър от дванайсети май миналата година?
— Помня го. Извикаха ме там веднага. Още в самото начало, защото изглеждаше явен палеж.
— И кое беше толкова явно?
— Във фоайето имаше два трупа. Те като че ли бяха жертви на убийство, а не загинали при пожара. Допуснахме, че някой е предизвикал пожара, за да прикрие следите от престъплението.
Харди вдигна ръка:
— Възражение, Ваша Чест. Предположения.
Браун нетърпеливо поклати глава:
— Отхвърля се.
Роузън пренебрегна прекъсването:
— Бихте ли ни разказали за телата?
— Както вече казах, имаше два трупа. Изглеждаха като мъж и жена, макар че беше трудно да се каже със сигурност. Изгарянията бяха много тежки, а дрехите и горната част на телата бяха напълно изгорели. По-късно обаче под тях открихме остатъци от дрехи.
Роузън даде на съдебните заседатели няколко секунди, за да си представят сцената — разпространена практика от страна на прокурорите, целяща да предизвика гняв и отвращение от извършеното престъпление.
— Още нещо за телата, инспекторе?
— Да, в главите и на двамата имаше дупки от куршуми, а отстрани под тялото на мъжа се подаваше нещо, което приличаше на дулото на пистолет. Затова реших да се опитам да запазя местопрестъплението — фоайето непосредствено след входната врата — възможно най-старателно и помолих екипите пожарникари да работят около това място.
— Те успяха ли да го направят?
— Да, до голяма степен успяха.
След като извади друг статив, на който представи пред съдебните заседатели поредица от рисунки и схеми на фоайето, разположението на телата и мястото на раните — прокурорът явно обичаше да обяснява нагледно, — Роузън преведе Бекер стъпка по стъпка през процеса на разследването, а съдебните заседатели слушаха, притаили дъх. Според свидетеля пожарът бе започнал в самото фоайе. Според експертното му мнение запалителното средство било едно от най-ефикасните, измисляни някога — най-обикновен вестник, смачкан на кълбо с големината на баскетболна топка. Дори без катализатор, топка вестник с такава големина в средно голяма стая — а фоайето в дома на Хановър можеше да се окачестви като такова — щеше да създаде достатъчно силен огън, за да подпали почти всичко наоколо, без да остави никакви следи за източника на пожара.
— Използвахте думата „катализатор“, инспекторе. Ще ни кажете ли какво имахте предвид?
Арни Бекер направи кратко пояснение, като свърши с бензина — катализатора, използван в този конкретен палеж.
— Но нали всички катализатори биха изгорели напълно по време на пожара? Откъде сте сигурен, че този конкретно е бил бензин?
Въпросът допадна на Бекер:
— Точно това е интересното — хората винаги го проумяват трудно.
— Може би в такъв случай бихте ни помогнали, инспекторе.
Харди копнееше да се изправи и да каже или да направи нещо, което да сложи край на любовната закачка между двамата. Преди това Харди лично бе разпитвал Бекер и тогава му се бе сторил открит и сърдечен. В този случай очарователното изпълнение на Роузън даваше прекрасни резултати — съдебните заседатели слушаха интересни неща, за които разговаряха двама истински симпатяги. Те не само не му даваха за какво да се захване, но дори да направеха нещо, заради което си струваше да възрази и Харди решеше да го направи, щеше да изглежда така, все едно се опитва да скрие от съдебните заседатели онова, което този сериозен и явно благонадежден инспектор се опитва да им каже. Затова си седеше на мястото със сключени пред себе си ръце, съзнателно лепнал на лицето си благовидно и любезно изражение, и остави Бекер да продължи.