— Тези катализатори, както и всичко останало, се нуждаят от кислород, за да горят, затова каквото и да гори трябва да се намира в контакт с въздуха. Само че има една-единствена част от течността, която може да е в контакт с въздуха, и това е нейната повърхност. Затова в такива случаи става следното — бензинът се стича по пода, понякога леко наклонен, и на места се събира на локвички. Но каквото и да прави, единствената му част, която гори, е повърхността.
Може би намиращото се под повърхността — течността, която не гори, — се просмуква в някаква дреха или в килима. Всъщност там се бяха случили и двете неща и така успяхме да установим точно какъв катализатор е бил използван.
— И какъв беше той?
— Бензин.
— Инспекторе, използвахте думата „точно“. Да не искате да кажете, че можете да определите и какъв точно вид е бил бензинът?
Разбира се, Харди и Катрин бяха подробно запознати с всеки нюанс от тези свидетелски показания. Неспособен да мълчи повече, той се наведе и й прошепна:
— Естествено, че не иска да каже това!
По устните на Катрин пробяга бледо подобие от усмивка.
— Точно това искам да кажа. — Бекер продължи нататък и подробно обясни показанията на спектрометъра, химическия анализ (още схеми) на бензина „Валеро“, съпоставката пункт по пункт. Накрая, след като Роузън беше установил, че става дума за убийство и за палеж — макар че не бе доказал абсолютната причинно-следствена връзка между двете — смени темата.
— А сега, инспекторе, нека за малко да се върнем към нощта на пожара. Какво направихте, след като казахте на пожарникарите да се постараят максимално да запазят местопрестъплението?
— Излязох навън, за да дам инструкции на екипа по палежите. — Той описа членовете на екипа си и различните им дейности, като накрая каза, че са записали имената и адресите на евентуални свидетели от събраните на мястото хора.
— И защо правите това?
Бекер явно не разбра добре въпроса. Очите му внезапно се стрелнаха към Харди, но той се опита да отговори:
— Ами, защото обикновено при пожар са събират много хора и никога не се знае дали някой от тях не е видял нещо, което може да се окаже важно. Понякога наблюдателите не си дават сметка за значението на видяното от тях. Просто събираме сведения за всички, които са били там, за да може инспекторите след това да отидат да разговарят с тях.
Причината за внезапното безпокойство на Бекер скоро стана ясна. Роузън явно беше репетирал тази част от покаянията, за да стигне до следното:
— Инспекторе, не е ли вярно, че според вашия опит, когато става дума за палеж, този, който е причинил пожара често се връща на мястото, за да се наслади на стореното?
Харди скочи:
— Възразявам, Ваша Чест. Необосновано. Свидетелят не е психолог.
Възражението не беше много сериозно, защото свидетелят съобщаваше нещо, което бе по-скоро наблюдение на инспекторите по палежите, а не тяхно мнение, обаче прозвуча добре и съдийката го прие.
— Приема се.
Роузън опита отново:
— Инспектор Бекер, всички инспектори по палежите знаят, че човекът, който предизвиква пожар…
Харди не възнамеряваше да го остави да довърши:
— Възразявам! Слухове и спекулации!
— Приема се. Господин Роузън, задайте конкретен въпрос или се откажете от тази посока на разпита.
— Добре, Ваша Чест. — Роузън застана неподвижно и сякаш първо изговори думите наум, за да е сигурен, че всичко е наред: — Инспекторе, въз основа на собствения ви опит, вие лично разкривали ли сте и/или арестували ли сте подпалвач, който се е върнал на мястото на предизвикания от него пожар?
Харди отново скочи:
— Ваша Чест, съжалявам, обаче трябва отново да възразя.
Само че този път Роузън бе успял да се промуши между капките и съдийката прие въпроса му.
— Възражението се отхвърля. Продължете, господин Роузън.
— Благодаря ви, Ваша Чест.
Харди забеляза лека подигравателна усмивка на лицето на прокурора, внезапно осъзна каква грешка бе допуснал и стисна здраво челюстите си. С неколкократните си възражения на въпросите на Роузън, той се бе хванал на въдицата на прокурора и така бе привлякъл вниманието на съдебните заседатели към нещо, което иначе можеха да пренебрегнат като не особено значимо. Вече никой в залата не смяташе, че става дума за маловажен факт и Харди можеше да се сърди единствено на себе си.
Роузън помоли протоколчика да прочете отново въпроса, тя го направи, а Харди се плъзна надолу на стола си.