Разбира се, отговорът беше „да“. Бекер лично бе имал десетки случаи, когато подпалвачът се бе връщал или бе оставал на мястото на пожара.
— Значи вече бяхте излезли навън, от другата на улицата срещу пожара? Бихте ли казали на съдебните заседатели какво се случи след това?
Харди беше предусетил какво следва. Можеше да възрази, че няма връзка с делото с надеждата този път възражението му да не бъде отхвърлено, само че му бе хрумнало как да използва информацията.
Бекер отговори:
— Да, една жена беше забелязала, че аз ръководя всичко, приближи се към мен и ми каза, че е роднина на собственика на горящата къща.
— Виждате ли тази жена в съдебната зала?
— Да.
— Бихте ли я посочили на съдебните заседатели, моля?
— Да. — Той протегна ръка: — Ето там, на масата.
— Моля в протокола да се запише, че инспектор Бекер разпозна Катрин Хановър. — Роузън направи обичайния си поклон. — Благодаря ви, господине. Свидетелят е ваш — обърна се той към Харди.
— Инспектор Бекер — поде Харди, — още в началото на показанията си използвахте думата „пресяване“, когато говорехте за набирането на доказателства от мястото на пожара. Какво точно имахте предвид?
Въпреки че от доста време стоеше на свидетелското място, Бекер изглеждаше свеж и ентусиазиран.
Ами процедурата не е високотехнологична. Всъщност ние помитаме и събираме в торбички всичко около един труп и след това се опитваме да разпознаем всеки предмет от местопрестъплението, дори и най-дребния.
— Използвахте този метод и след пожара в дома на Хановър, така ли?
— Да.
— Търсехте ли нещо конкретно?
— В известен смисъл да. Надявах се да намерим гилзите, например.
Харди се престори на учуден:
— Да не искате да кажете, че можете да пресеете и да намерите нещо толкова малко?
— Разбира се, дори по-малко от това. Когато приключим, обикновено остава само пепел.
— И намерихте ли гилзите?
— Да.
— Две?
— Да.
— Имаше ли по някоя от гилзите пръстови отпечатъци или някакви други белези?
— Да, на господин Хановър.
— На господин Хановър ли? Не на Катрин Хановър?
— Не.
— А какво ще ни кажете за самия пистолет? По него имаше ли отпечатъци?
— Да. На господин Хановър и някакви други.
— Някакви други ли? Какви?
— Трудно е да се каже. Нямаше с какво да ги сравним. Може да са били от един човек, а може да са били от двама или от повече.
— Опитахте ли да ги сравните с отпечатъците на Катрин Хановър?
— Да, разбира се.
— Намерихте ли съвпадение?
— Не. А останалите предмети в къщата бяха изгорели.
— С други думи, инспектор Бекер, няма веществени доказателства, че Катрин Хановър някога е докосвала пистолета, определен като оръжието на престъплението, или куршумите, с които са били убити жертвите? Така ли е?
— Да.
— Няма данни тя изобщо някога да се е доближавала до оръжието?
— Никакви.
— Всъщност, инспекторе, вярно ли е, че при внимателното пресяване на доказателствата, открити в къщата след пожара, вие не сте открили никакви веществени доказателства, които да свързват Катрин Хановър или с убийствата, или със самия пожар?
— Да, вярно е — отвърна с професионално спокойствие Бекер.
Харди възприе поведението му и се извърна наполовина към съдебните заседатели.
— Да — повтори той, за да ги накара да запомнят отговора. След това веднага се обърна отново към Бекер. — Бих искал да ви задам няколко въпроса за първата ви среща с Катрин Хановър в нощта на пожара. Разпитахте ли я?
— Не, всъщност не. Тя дойде при мен и ми каза, че е роднина на собственика на къщата. Само това. Тогава просто нямаше за какво да я разпитваме.
— Нямаше за какво да я разпитвате. Някой друг присъедини ли се към вас тогава?
— Да. Сержант инспектор Кунео пристигна от отдел „Убийства“, защото им позвънихме веднага щом открихме труповете.
— А инспектор Кунео разпита ли госпожа Хановър?
— Да, малко.
— Само малко?
— Няколко минути. Както ви казах, нямаше за какво да пита.
— Да, казахте ни. Но инспектор Кунео въпреки това реши да я разпита?
— Ваша Чест! — възкликна Роузън. — Възразявам. Какво се опитва да направи? Сержант Кунео е инспектор от отдел „Убийства“, извикан на местопрестъплението. Може да разговаря с когото си поиска по каквато и да е причина.
— В такъв случай допускам, че основанието на възражението ви е липса на връзка. И го отхвърлям.
Харди изчака. Беше успял да внуши каквото целеше — че Кунео просто е искал да си побъбри с Катрин, така че вече почти приключваше с разпита.