— Радвам се значи. Това ми хареса — засмя се Уил.
Харди сви рамене:
— Надявам се, защото досега съм ти спестил почти шейсет хиляди долара. Въпреки това искам да те попитам дали има финансов проблем. Честно казано, малко ми е неприятно да се явявам тук през първите дни от процеса, а клиентката ми да изостава с плащанията.
— Не с много, нали?
— Шейсет дни — подметна Харди. — Само че не това е проблемът. Работата е там, че ми е известно за доста солидното наследство, което си получил неотдавна. Допускам, че разполагаш със сериозен приток на пари в брой, така че това не е проблем. Междувременно аз продължавам да водя защитата на съпругата ти, а ти не си плащаш сметките.
— Ами аз…
— Моля те, позволи ми да довърша. Повярвай ми, за мен този разговор е също толкова труден, колкото е за теб. Но още преди да започнем те предупредих, че хонорарът ми по време на процеса е три пъти по-голям от разценките за другите ми услуги, и ти каза, че това ти звучи разумно. И все още е разумно. Само те предупреждавам, че следващия месец може да получиш истински шок от цените ми, ако не направиш тези месечни плащания.
— Да не искаш да кажеш, че вдигаш цената сега?
— Нищо подобно. Всичко е написано в договора, който подписахме миналия юни. Обаче процесът започна и това променя всичко. — Харди се наведе по-близо до него и сниши гласа си: — Може би не го разбираш, Уил, но обикновено адвокатите по наказателните дела вземат предварително целия си хонорар за процеса. И знаеш ли защо? Защото ако клиентът им бъде осъден, често губи мотивацията си да продължи да плаща на адвоката си. Не поставих такова изискване пред теб или пред Катрин заради личната ни връзка, но започвам да се чудя дали не е трябвало.
Очите на Уил Хановър се стрелкаха из съдебната зала и когато отново се върнаха върху Харди, явно беше решил да изглежда шокиран и гневен.
— Доста си нагъл, след като се опитваш да ме изцедиш в такъв момент. Вече ти платих сто и петдесет хиляди долара. Предварително. Ако това не е признак на добра воля, не знам какво е.
— Беше, но тогава. Сега е друго. Просто исках да те предупредя, че това започва да се превръща в сериозен проблем.
— Или какво? Ще се откажеш? Ще изоставиш Катрин заради едно закъсняло плащане? Сигурно се майтапиш!
Харди не благоволи да отговори на въпроса му. Вместо това каза:
— Ще бъде най-лесно да осигуриш втора сума като първата…
— Сигурно си полудял.
Харди продължи, без да спира:
— … като първата, за да покрие каквото ни дължиш и да ни стигне до края на месеца, ако процесът продължи толкова дълго. А след това да започнем процедурата по обжалването, ако се стигне дотам.
— Ако се наложи да обжалваме ли! С други думи, ако изгубиш!
— Точно така — спокойно отвърна Харди. — Няма да се наложи да обжалваме, ако спечелим.
— Е, не възнамерявам да ти напиша чек за още сто и петдесет хиляди долара при тази смътна вероятност, така да знаеш. Можеш да го кажеш и в банката.
Харди се отблъсна от масата, обгърна с ръка облегалката на стола си и погледна право в красивото и безхарактерно лице. Някак тъжно отново се наведе напред:
— Уил, известно ми е, че между теб и Катрин е свършено, независимо от изхода на процеса. Оценявам, че идваш на процеса и поддържаш образа на добър съпруг. Но знам и защо го правиш всъщност — не искаш да изгубиш уважението на децата си.
Уил отвратен поклати глава:
— Чух достатъчно. Не се чуваш какви ги говориш — каза той и понечи да стане.
— Говоря за Карин Харис, Уил, твоята секретарка.
Уил седна отново на мястото си и каза:
— Няма нищо между мен и Карин Харис.
— Поне такава е официалната версия, която се опитваш да поддържаш пред децата — кимна Харди. — Ти не си имал връзка с нея. Просто Катрин е откачила на тази тема, нали така?
— Точно така — все още предизвикателно му отвърна Уил.
— Значи в очите на децата ти все още си добрият, нали? Таткото, на когото могат да разчитат, който удържа нещата?
Точно така.
— А какво ще стане, ако открият, че ти през цялото време ги лъжеш? Как ще се почувстват? Какво ще изпитат към теб?
— Не съм ги лъгал. Не съм имал никаква връзка.
Харди го гледа няколко секунди. Когато заговори, в гласа или в поведението му не се долавяше заплаха. Беше по-скоро разочарование, че се бе наложило нещата помежду им да стигнат дотук.
— Уил, направи си услуга. Прегледай сметките, които ти изпратих през последните няколко месеца. Ще забележиш сума от около пет хиляди долара, която съм платил на организация, наречена „Хънт Клъб“. Знаеш ли каква е тя? Не? Частна детективска агенция.
Първоначалното презрително изражение на Уил се превърна в смайване, а след това в чист и неподправен страх.
Харди продължи:
— Ако не си имал любовна връзка, едно от първите неща, които взех предвид много отдавна, е, че ти си имал същия мотив да убиеш баща си, какъвто би имала Катрин. Освен това си си дал голям труд, за да си създадеш достоверно алиби. И то почти безукорно. Затова трябваше да проверя дали наистина на дванайсети май си бил на юг или в Сан Франциско. — Остави думите да отзвучат и продължи: — Разбери, че не искам да вадя на бял свят тези неща заради Катрин и изобщо не съм възнамерявал да го правя. За моите цели е достатъчно, че Катрин е била убедена, че й изневеряваш, и внезапно е почувствала необходимост да се срещне с Пол и да разбере какво би й причинил един развод. Но ако ти наистина си имал любовна връзка и съдебните заседатели го узнаят, биха могли да погледнат по-благосклонно на Катрин. Ако всичко останало е еднакво, това винаги помага.
Ръцете на Уил трепереха, лицето му беше посивяло:
— Ти ме изнудваш.
— Разполагам с информацията от четири месеца. Ако исках да те изнудвам, щях да я използвам още тогава.
Уил погледна назад към залата, която беше започнала да се пълни за следващото заседание. В предната част на залата водещата протокола на заседанията Джан Сондърс и приставът се смееха. Няколко съдебни заседатели се бяха върнали на местата си.
— Къде са материалите? — попита Уил.
— На сигурно място. Не е нужно някой да ги вижда. И няма да ги види.
Харди запази каменно изражение като играч на покер. Никой нямаше да види доказателствата за връзката на Уил със секретарката му, защото такива документи нямаше. Детективската агенция беше стигнала до извода, че Уил и Карин бяха прекарали четирите дни на борда на „Кингфишър“. Капитанът на яхтата Морган Бейли отказваше да говори — наетият от Харди детектив беше на мнение, че наскоро забогателият Уил Хановър му беше изпратил солидна сумичка, за да си държи устата затворена. И беше дал на Карин апетитно повишение.
Харди чисто и просто блъфираше и не беше сто процента сигурен, че е прав, докато Уил не стана и не му изръмжа:
— Ще получиш скапания си чек до края на седмицата.