— Със синя блуза, кожено яке и джинси.
— Ще кажете ли на съдебните заседатели защо си спомняте дрехите на обвиняемата от онази нощ?
— Разбира се. — Кунео услужливо се обърна към съдебните заседатели. Харди се зачуди дали през обедната почивка не е взел валиум, защото нямаше и следа от характерното тресене на тялото му, което бе забелязал преди обедната почивка.
— Когато по-късно разпитвахме свидетели, един от тях описа жена, излязла от къщата на Пол Хановър непосредствено преди пожара, облечена със синя блуза, кожено яке и джинси.
— Но вие не знаехте това в нощта на пожара?
— Не.
Задоволството на Роузън беше повече от явно. Той направи пауза, за да пийне вода, след това отново се обърна към свидетеля си.
— Сержант, вече можем да насочим вниманието си и към този въпрос. Казахте ли нещо пред инспектор Бекер за привлекателния вид на обвиняемата?
Кунео се справи добре. Явно старателно бяха репетирали. Той сви рамене с почти театрална изразителност:
— Може и да съм го направил. Не си спомням конкретно, но щом инспектор Бекер твърди, че съм казал подобно нещо, явно е така.
— Струва ли ви се, че подобна забележка е неуместна в дадения контекст? На местопрестъплението на двойно убийство и по време на пожар?
— Не знам. Не помня дори да съм казвал или да съм си помислял подобно нещо. Не беше важно.
— Добре, сержант, да продължим нататък. Срещнахте ли се с обвиняемата в деня след пожара?
— Да, отидох в дома й.
— Каква беше конкретната причина за това посещение?
— Имаше две причини. Първо, предишната вечер тя ми спомена, че жертвите са се карали и аз исках да науча повече за това. Второ, исках да получа отговор за семейните въпроси, за които беше разговаряла с него.
— По онова време смятахте ли я за заподозряна?
Тук Кунео показа човечността си пред съдебните заседатели, още един хубав ход.
— На този ранен етап — каза той с усмивка, — всички са заподозрени. — След това стана сериозен. — Не, всъщност обвиняемата не беше заподозряна по онова време.
— Добре, и успяхте ли да зададете въпросите си?
— Не.
— Защо не?
— Защото веднага след като ме покани вътре и ми предложи кафе, тя ми каза, че е говорила със заместник-началника Глицки.
— За протокола уточнявам, че имате предвид Ейб Глицки, заместник-началник на полицейските инспектори в Сан Франциско.
— Точно така.
— Той откъде познава обвиняемата?
— Не знам.
Роузън хвърли объркан поглед към съдебните заседатели, след това отново се обърна към свидетеля:
— Инспекторе, необичайно ли е заместник-началникът лично да разпитва свидетел по време на разследване на убийство, което е поверено на друг инспектор?
— Не съм виждал да се е случвало друг път.
— Никога преди? Нито веднъж?
Харди вдигна ръка:
— Ваша Чест, въпросът вече получи отговор.
— Приема се.
— Добре — каза Роузън. — Може да се върнем към намесата на заместник-началник Глицки по-късно. Междувременно ни кажете — били сте заедно с обвиняемата в кухнята, така ли?
— Да.
— Можете ли да опишете на съдебните заседатели какво се случи след това?
— Разбира се. Тя тъкмо приготвяше домашни макарони и ме попита дали ги обичам. Каза, че съпругът й не е в града…
Катрин стисна ръката на Харди и започна настойчиво да му шепне нещо. Той не можеше да си позволи съдебните заседатели да забележат, че тя реагира зле, затова скочи на крака и извика:
— Възразявам, Ваша Чест.
— На какво основание, господин адвокат? — меко и просто въпросително попита Браун.
Мислите на Харди бушуваха в главата му. Беше станал, за да накара Катрин да замълчи и да предизвика Кунео, тласкан просто от сляпа ярост, защото знаеше, че той лъже, но това не беше основание за възражение.
— Няма връзка?
Браун дори не се замисли:
— Да не би да правите догадки, адвокате? Струва ми се, че вие лично обърнахте внимание на този проблем във встъпителната си реч. Възражението се отхвърля.
Залата зад гърба на Харди се раздвижи от обещанието за още фойерверки. Роузън се усмихна на Браун:
— Благодаря ви, Ваша Чест. — След това делово се обърна отново към Кунео: — А сега, инспекторе…
Само че Харди прошепна нещо бързо на клиентката си и отново се изправи и прекъсна въпроса:
— Ваша Чест!
Без да полага усилие да прикрие раздразнението си, Браун дръпна очилата си надолу и го изгледа над тях:
— Да, господин Харди?
— Обвиняемата би искала да помоли за кратка почивка.
— Молбата се отхвърля. Господин Роузън, продължете.
Само че Харди нямаше да позволи да му откажат:
— Ваша Чест, разрешете да се приближа.