Търпението й беше изчерпано, затова Браун просто изви очи нагоре, след това направи на Харди знак да се приближи, като го измери с предупредителен поглед. Той излезе иззад бюрото си, приближи се до подиума и тихо каза:
— Извинете, Ваша Чест, но клиентката ми спешно трябва да отиде до тоалетната.
— Спешно значи. Много интересно — прошепна тя. Бясна, съдийката помълча още няколко секунди. — Това е под възможностите ви, господин адвокат. — Най-накрая тя вдигна чукчето си и го стовари с трясък: — Съдът се оттегля за петнайсет минути.
— Не мога да повярвам, че лъже така.
— Всъщност е още по-зле. Не казва нищо, което можеш да отречеш.
— Но аз не съм…
— Напротив. Казала си му, че Уил отсъства. Попитала си го дали обича домашно приготвени макарони. Ти ми го каза.
— Тогава ще излъжа и ще кажа, че не е така. Харди вдигна ръце и покри ушите си:
— Не ми казвай това дори когато сме насаме, моля те. Трябва да се придържаме към истината. Само това имаме.
Бяха в клетката, пет минути преди края на почивката.
— Но те ще си помислят, че съм търсела близостта му, за да не ме разследва.
— Точно така. Това ще си помислят.
— Няма ли да направиш нещо?
— Все още не знам, Катрин. Не знам. Но най-важното нещо в момента, единственото нещо сега е да не реагираш пред съдебните заседатели. Не им позволявай да видят нещо друго, освен че си отвратена.
В крайна сметка Харди не можа да го скрие от съдебните заседатели. Според свидетелските показания на Кунео излизаше, че Катрин му е предложила поне вечеря, а може би нещо повече. Той със сигурност успя да създаде това впечатление. Наложило се да я отблъсне, като й напомни, че е заподозряна в хода на разследване на убийство. Тя не приела отказа му добре и обидена отказала да отговаря на въпросите му. След малко той решил да си тръгне. За пръв път започнал да гледа на нея като на възможен заподозрян.
След като бе нанесъл достатъчно поражения на този фронт, Роузън се върна на въпроса с Глицки:
— Любопитен съм, инспекторе, заместник-началник Глицки даде ли ви някакво обяснение защо и той разследва смъртта на Пол Хановър?
Харди стана:
— Възразявам. Слухове и няма връзка.
— Господин Роузън?
— Ваша Чест, това е свързано с мотивите и с основанията на заместник-началник Глицки да изопачава показанията по този случай. Ако той смята, че се намира под политически натиск да постигне определени резултати по това дело, спомените, поведението и показанията му са крайно подозрителни.
— Ваша Чест — парира го Харди, — заместник-началникът не е свидетелствал, той не е бил свидетел до този момент, затова няма какво да бъде поставяно под съмнение. Той ще даде показания, ако изобщо се стигне дотам, само ако свидетелят каже нещо, което да направи показанията му релевантни. Ако това се случи по-късно, така да е, но засега е твърде рано да се обсъжда.
Харди знаеше, че рано или късно ще трябва да се справи с този проблем, но искаше Ейб да го повдигне първи. Да обясни статута си в това разследване най-напред от собствената си позиция, а не да сяда на свидетелското място, вече обременен от подозренията на съдебните заседатели, че поведението му е съмнително. Харди знаеше, че е прав — Браун трябваше да изчака, докато има основание да приеме тези показания. Само че тя нямаше такива.
Съдийката си пое въздух:
— Господин адвокат, предвид на онова, което чух до момента, ще го допусна. Но ви предупреждавам да държите нещата под строг контрол, господин Роузън. Не се увличайте.
Това не допадна на Харди, но допускането на показанията беше в пълномощията на съда. Роузън накара протоколчика да прочете въпроса на Кунео — същността беше дали Глицки се е опитал да му обясни защо разследва смъртта на Хановър.
— Да, обясни ми. Каза, че кметицата Кейти Уест го е помолила да се включи.
Споменаването на кметицата на Сан Франциско предизвика отчетлив ропот от страна на публиката, но то бързо утихна. Никой не искаше да пропусне следващия въпрос:
— Той каза ли ви защо?
— Не, господине. Той е мой началник. Бях поставен пред свършен факт. Просто допуснах, че има политически мотиви, и не обърнах особено внимание.
Харди възрази, че се правят догадки, и Браун го прие. Само че това беше малка и незначителна победа на фона на поредица от поражения. А предстояха и още:
— Сержант, как се отрази намесата на заместник-началник Глицки на разследването ви?
— Най-пряката последица беше, че той ме предупреди да не разпитвам повече обвиняемата.
— Предупреди ви? — Роузън разигра шок и смайване пред съдебните заседатели. — Как така ви предупреди?