Роузън беше донесъл дрехите в съдебната зала, пъхнати в отделни найлонови пликове. След като Кунео разпозна всяка от тях поотделно, Роузън поиска да ги впишат като поредните доказателства на обвинението след пистолета, гилзите, един от намерените куршуми — сега бяха записани под номер 5,6 и 7. След това се обърна отново към свидетеля си:
— Какво направихте с тези вещи?
— Отнесох ги в полицейската лаборатория, за да бъдат изследвани за барутен прах, петна от кръв или бензин.
— В лабораторията успяха ли да открият нещо?
— Отчасти. Имаше следи от бензин по панталоните и по обувките.
— От бензин. Благодаря ви. — Роузън не направи пауза, а се върна до масата си, взе малка книжка и отново се приближи до свидетелското място.
Харди знаеше какво следва — дневникът. Наистина отново се ядоса, задето Катрин беше настояла Хедър да не дава показания. Да, това щеше да я травмира временно, но от друга страна, Харди щеше да успее да представи Роузън като особено безсърдечен и дори противен, след като бе принудил момичето да свидетелства срещу собствената си майка. Съдебните заседатели щяха направо да преливат от съчувствие към Катрин и към дъщеря й.
Само че сега нямаше да стане нищо подобно. Играта щеше да се изиграе докрай.
— Сержант, разпознавате ли този предмет? — продължи Роузън с неутрален тон.
Кунео разгледа предмета за момент, разтвори го и отново го затвори.
— Да.
— Бихте ли казали на съдебните заседатели какво е това?
— Разбира се. Това е дневникът на Хедър Хановър. Хедър е по-малката дъщеря на обвиняемата.
Докато Роузън изискваше дневникът да бъде вписан като осмото доказателство на обвинението, публиката рязко се оживи, след като разбра, че става дума за дневника на дъщерята на обвиняемата. Част от обвинението в името на народа!
— Инспекторе, кога за пръв път видяхте този дневник? — попита Роузън.
— В понеделник след процеса. Вече смятах обвиняемата за главен заподозрян и поисках втора заповед за обиск за документи в дома й.
— Какви документи?
— Исках да прегледам преди всичко финансовите й документи, но освен това и компютърни разпечатки, телефонните сметки, разписките от кредитните карти и дори списъците с покупките. Всякакви писмени документи, което, разбира се, включваше и дневници като този, който можеше да потвърди или да отхвърли алибито й за деня на убийствата. Обвиняемата каза, че децата й не са били у дома. Искахме да проверим документи, които да го доказват.
— Какво научихте от този дневник? От дневника на Хедър?
Кунео леко извърна глава и даде показания направо на съдебните заседатели:
— Хедър неочаквано решила да се прибере у дома след училище и е била вкъщи през целия следобед и през нощта.
— А какво ви беше казала обвиняемата?
— Тя ми каза, че се е прибрала у дома след следобедния си разговор с Пол Хановър, че е останала там цялата вечер и е гледала репортажа за пожара по телевизията.
— Инспекторе, бихте ли прочели съответния откъс от дневника на Хедър Хановър за деня, в който е бил убит дядо й?
Харди крадешком метна поглед към съдебните заседатели. Всички сякаш се бяха привели напред в очакване. Както предполагаше, това беше труден момент за защитата, а сега бе станал още по-труден, след като за собствено удовлетворение бе установил, че Уил Хановър наистина е имал любовна връзка със секретарката си. Ако можеше поне да демонстрира истинността на това твърдение, това можеше да вдъхне доверие в действията на Катрин през нощта на пожара, въпреки че тя първоначално бе излъгала за тях. В момента обаче разполагаше само с лъжата на Катрин и със собственоръчно написаното от дъщеря й опровержение на алибито й, но нямаше нито едно доказателство за любовната връзка на съпруга й.
Кунео беше отворил малката книжка и сега прочистваше гърлото си:
— … по някаква причина мама искаше всички да излезем тази вечер и ни каза да останем навън и да си купим пица или нещо друго. Само че тази седмица имам ужасно много домашни — два теста утре!! — затова казах на Сол да ме остави тук, за да уча. Трябваше да измисля какво да ям, защото мама пак беше излязла, което напоследък е съвсем обичайно.
Кунео спря, прокурорът му кимна и той затвори книжката.
— Разговаряхте ли по-късно с дъщерята на обвиняемата за този текст?
— Да.
— И какво ви каза тя?
— Каза, че си е била у дома цялата вечер. Майка й не била вкъщи. — Кунео изчака секунда и добави, без никой да го пита: — Обвиняемата ни беше излъгала.
Харди дори не си даде труда да възрази.
22
Показанията на Кунео отнеха почти целия следобед и Браун попита Харди дали би предпочел да приключат за днес, вместо да започва кръстосания си разпит и да се налага да го продължава на следващия ден, след като е задал само няколко въпроса. Както бе по отношение на всичко останало в този процес, и това решение имаше своите за и против. Дали да се възползва от първата възможност и незабавно да атакува фактите и впечатленията от показанията на Кунео, за да не даде възможност на съдебните заседатели да се приберат у дома и да преспят с тази мисъл? Или беше по-добре да подложи инспектора на кръстосан разпит без прекъсване, който може да го изтощи и да върне обичайната му нервност? Накрая, отчасти защото остана с впечатлението, че Браун би предпочела съдът да се оттегли, а той искаше да достави удоволствие на съда, Харди избра втората възможност.