— Но ще ви позволят да се приберете у дома, нали?
— Той си е добре у дома, освен ако нещата не се променят. Днес за няколко минути дори успях изобщо да не мисля за това.
След това Глицки разказа за неуспешните си опити да намери колата на Миси, за това, че бе успял все пак да открие адреса й, и за разговора си с Рут Гътри.
През цялото време Харди мълчаливо миеше марулята, изплакна я, накъса я на малки парченца в голямата дървена купа. След като Глицки му разказа къде е живяла Миси, къде е работила и как е плащала наема с чековата си книжка, Харди пусна и последното парченце маруля в купата.
— Имаш ли готов сос, или да разбия малко?
— Ти май не ме слушаш — каза Глицки.
— Слушам те. Радвам се, че си намерил с какво да се разсееш от проблемите тук, обаче Миси Д’Амиен няма никакво значение.
— Как така?
— Отчасти защото никога не е имала значение, отчасти защото Катрин отново промени алибито си днес. За пореден път.
— На заседанието?
— Не, слава богу. Само пред мен — погледна той приятеля си в очите.
— Смяташ ли, че го е направила?
— Вече не смятам, че е невъзможно. Така да го кажем. — Взе една кърпа от дръжката на хладилника, избърса ръцете си и каза: — Сега ми се струва, че би било огромна грешка да й позволя да свидетелства…
— Защо?
— Защото ще я попитат за алибито й — със сигурност ще го направят, защото вече знаят, че отначало е излъгала за него. И за да им отговори, тя или ще трябва да лъжесвидетелства, или отново да промени версията си. И в двата случая ще е истинско бедствие. Само че ако не свидетелства, историята със сексуалния тормоз също отива по дяволите, а аз винаги съм смятал, че това е причината Кунео да си я набележи. Нещо повече, това е теория, в която биха повярвали и съдебните заседатели.
— Значи не смяташ, че ще повярват на мен?
— Ще ти повярват, разбира се. Ще повярват, че Катрин ти е казала за това. И какво? Ако не я накарам да застане на свидетелското място и да го заяви лично, тогава показанията ти ще останат без потвърждение. Ще се основават на слухове и няма да бъдат приемливи… знаеш го не по-зле от мен. Да не говорим, че вече превърнахме това в огромен въпрос и трябва да го разгледаме. Затова нямаме шанс, ако тя не свидетелства. Направи ли го, спукана ни е работата.
Глицки се бе облегнал на кухненския плот със скръстени ръце и свъсено лице.
— Не искам да повярвам, че Кунео през цялото време е бил прав.
— И аз. Само че след Кунео Роузън ще призове неговите свидетели, а това също ще бъде грозна картинка. Всички ще кажат, че са видели Катрин, и аз вече започвам да си мисля, че причината да го твърдят е, че наистина са я видели.
Глицки помълча секунда-две, след което попита:
— Значи смяташ, че в крайна сметка тя е взела пръстена?
— Пръстена ли?
— Да. Пръстена на Миси. — Забеляза въпросителния поглед на Харди и обясни: — Рут Гътри го спомена днес, преди да си тръгна, и аз си спомних, че чух за това доста отдавна, още в началото на всичко.
— Канех се да се обадя на Страут по този въпрос. Сигурен ли е, че не е бил на трупа?
— Никаква възможност. Видях трупа, Диз. Нямаше никакъв пръстен. Всъщност изобщо нямаше пръсти.
— Добре, но защо да смятаме, че Катрин го е взела?
— Защото, ако… ако наистина е виновна, най-вероятно е извършителят да го е свалил от тялото. Предполага се, че пръстенът струва колко… сто хиляди? И още не е намерен? Какво остава? Някой да го е взел.
— Или да е паднал в пожара.
— Добре, но тогава щеше да е в пепелта.
— Може пък Бекер или някой от хората му да са го взели.
Това не допадна на Глицки:
— Малко вероятно е. Бил съм на такива места, момчетата от пожарната описват всичко. А ти защо смяташ, че не го е взела Катрин?
Харди не отвърна веднага. Въпросът беше хубав.
— Най-вече защото тя попита за него едва вчера по време на процеса. Не вярвам да повдигне въпроса, ако го е откраднала. Но най-вече, защото й хрумна случайно и тя веднага ми го каза. Така ми се стори. Сигурен съм, че не беше репетирано. Просто ме попита къде е пръстенът.
— Добре — съгласи се Глицки. — Колко лошо е новото й алиби?
— Не е по-лошо от предишното. Просто е различно. Защо?
— А достоверно ли е? Може ли да е истина? Ти как смяташ?
Харди вдигна ръка км челото си.
— Защото ако е истина, макар и да е различно, тя не го е извършила — каза Глицки.
Харди вдигна поглед към тавана, поклати глава и изруга.
— Трябва да намериш пръстена — заяви Глицки.
Харди прогони от мислите си малкото недоразумение, което бе имал със съпругата си. Разбира се, тя беше разочарована, че той няма да се прибере у дома след вечерята у Глицки, но знаеше как стоят нещата по време на процес. Щеше да го преодолее, той също. Само че в момента Харди трябваше да се опита да поговори с Мери Родман, снахата на Катрин. Днес тя беше присъствала в залата и той искаше да размени няколко думи с нея, само че разговорът за сметките с Уил му бе попречил и бе отнел цялото време.