— Напоследък на няколко пъти става въпрос за него. Като че ли никой не знае къде е изчезнал пръстенът.
Този факт явно порази Миси и лицето й помръкна за миг, но Харди вече се надигаше. Две минути по-късно двамата се ръкуваха в студената нощ пред входната й врата, тя затвори зад гърба му и Харди затича към мястото, където беше паркирал.
Седнал в креслото в дневната си и пуснал само лампата над рамото си, Харди преглеждаше бележките си за разговорите, които бе водил със семейството на Катрин преди много време. С радост установи, че паметта не му изневерява напълно. Още от самото начало на случая си бе дал сметка, че всеки член на семейство Хановър има същия мотив да убие патриарха на семейството, затова бе разпитал Мери, Бет и Уил къде са били по време на пожара.
Уил, разбира се, е бил някъде в океана, далеч от калифорнийския бряг, с или без Карин Харис. Бет, консултант в застрахователна фирма в областта на екологията, беше правила изчисления в офиса си заедно с още четирима свои колеги докъм осем и половина. Мери работеше в инвестиционна банка в центъра на града, където й се беше обадила Катрин. Тя провери в календара си и установи, че съпругът й я бе взел от работа в пет и четвърт и двамата са отишли в парка Голдън Гейт на футболния мач на сина си от шест часа.
Когато бе провел тези разговори — още в самото начало, в края на предишното лято, — Харди не си бе дал сметка за степента, до която Тереза все още бе част от живота на децата си и от живота и бъдещето на техните деца, нейните внуци. Затова до този момент дори не бе разговарял с Тереза за това какво е правила през нощта на 12 май. Тя никога не бе попадала в списъка на възможните други извършители, който бе обмислял. Тереза беше просто бившата съпруга на Пол Хановър, отдавна отчуждила се от него. Очевидно обаче помежду им все още имаше някаква връзка, или пък беше силата на спомена, след като тя се вбесяваше от големината и от цената на годежния пръстен на новата му годеница. Онова, което Харди най-сетне узна, отново благодарение на разговора си с Мери тази вечер, беше, че Мери се е обадила на майка си веднага след разговора си с Катрин, в късния следобед на деня на убийството на Пол и на Миси, около три часа преди началото на пожара.
Харди затвори папката с бележките си, угаси светлината и отиде в малката си работилница зад кухнята, където държеше и картите си. Там потърси адреса на Тереза Хановър — Уошингтън Скуеър в Скот, Пасифик Хейтс.
На петнайсет пресечки по права линия от Аламо Скуеър.
23
Харди стана в пет часа и в рамките на половин час си взе душ, избръсна се и се облече. Отвори вратата на спалнята си на горния етаж, с учудване забеляза светлина в кухнята и остана още по-учуден, когато завари там дъщеря си Ребека, станала и облечена за училище. Седеше и пишеше на масата в трапезарията, пръснала учебниците покрай себе си. Вдигна поглед и му се усмихна:
— Привет, непознати.
— Недей и ти.
— Какво?
— Знаеш какво. Водя процес. Така издържам семейството и за жалост това изисква да работя доста продължително от време на време, което не ми допада особено, противно на мнението на всички у дома. Закуси ли?
— Не.
— Възнамеряваш ли?
Тя сви рамене.
— Мога да ти направя нещо.
— Ти какво ще закусиш?
— Само кафе.
— И за мен същото.
— Никаква храна? Протеини, които да ти помогнат да изтърпиш мъчителните часове в училище?
Тя спря да пише, вдигна поглед и отново му се усмихна:
— Ти ще си набавиш ли протеини?
— Аз съм възрастен, нямам нужда.
— А аз съм на осемнайсет.
— Имам смътна представа. Присъствах на раждането ти. Какво искаш да кажеш с това?
— Само, че аз също съм възрастна. Според законите на много щати.
— Обаче тук си ученичка, която се нуждае от енергия, затова трябва да се храниш.
— Но не и да закусвам.
— Това е най-важното хранене за деня.
— Така казват всички, обаче ако ям сутрин, ще напълнея.
— Никога няма да напълнееш. Изразходваш всичко ежедневно, работейки.
— Може да престана да го правя.
— Направиш ли го, можеш да спреш и да ядеш.
Пауза.
— Добре, ще хапна нещо, ако и ти хапнеш.
Харди усети как раменете му се отпускат. Приближи се и целуна дъщеря си по главата.